Домашното насилие е варварски акт, който задължително трябва да бъде наказан. Всяка проява на домашно насилие трябва да се приема сериозно и да подлежи на строго наказание. Страхът и срамът са допълнителни стимули за домашно насилие.
Статистиката е категорична: на всеки тормозен съпруг, се падат по 10 насилвани съпруги, т.е. домашното насилие се практикува предимно от мъже. Бурният балкански темперамент често е оправдание за прояви на домашно насилие, но то в никакъв случай не бива да бъде подценявано. Българките се страхуват или срамуват да съобщят, че са малтретирани в домовете си, а и се чувстват безсилни срещу насилника. Единственият начин за борба с домашното насилие е разкриването на виновника пред органите на реда и завеждането му под наказателна отговорност. Според изменения закон за защита от домашното насилие: “(1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. (2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие./чл. 2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)”.
Наказателните мерки в закона за защита от домашното насилие предвиждат отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, глоба от 200 до 1000 лева и “забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда”/(доп. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
Мерките са строги, но да не забравяме, че по селата и в малките градове, хората се подчиняват на първичните закони на патриархата и едва ли биха се притеснили от законовите разпоредби по отношение на домашното насилие. Разбира се, домашното насилие не е български, а световен проблем. Милиони жени по света стават жертви на домашно насилие, независимо от социалния си статус.
Дори световноизвестни звезди често попадат “под шамарите” на половинките си (Памела Андерсън, Риана, Уитни Хюстън). Някои от тях са с мазохистични наклонности и регулярно стават жертви на домашно насилие.
Като изключим страха и срама, сляпата любов често се оказва причина жените да прикриват извършителите на домашно насилие срещу тях. Извинение, прегръдка, целувка, страстен секс и жертвата на домашно насилие забравя, че е била такава. Поне до следващия побой. Насилникът също може да изпитва силни чувства към половинката си и да проявява домашно насилие на отделни епизоди. Освен физическите наранявания, нанесени при домашно насилие, често жертвите развиват тежки депресии, неврози, панически разстройства, безсъние, зависимости към антидепресанти и дори правят опити за самоубийство.
Английски специалисти, изследващи проблема с домашното насилие, стигат до извода, че самите извършители страдат от вид паническо разстройство. Проявата на домашно насилие е своеобразен панически пристъп, при който се активират мозъчните механизми за самоотбрана. В този смисъл при някои хора домашното насилие е вид отбранителна агресия, резултат от неправилно активирани центрове за самозащита в мозъка.
В някои случаи употребата на алкохол отключва домашното насилие, но не е задължително. Някои насилници въобще не пият. Други злоупотребяват с алкохола, но бият жена си, само когато са трезви.
Въпреки притесненията на жените, че ще бъдат отхвърлени от обществото, ако станат жертви на домашно насилие, това не е така. Обществото е изключително толерантно към пострадалите жени. Доказателство за това са неправителствените организации за закрила на жените, жертви на домашно насилие и различните програми, които помагат на пострадалите да се върнат към нормалния си начин на живот. За насилниците също има изход. Съществуват различни консултиращи програми, които помагат на побойниците да се научат да потискат агресията и да търсят мирно решение на проблемите.
За домашното насилие над деца ми е трудно да отворя темата. Не разбирам що за изроди са способни да ударят или да пребият невинно детенце. Ако жената все пак може да окаже някаква самоотбрана, детето е напълно безсилно срещу тежките мъжки юмруци. За домашното насилие над деца трябва да се взимат драконовски наказателни мерки.
Като мъж, краен противник на домашното насилие, призовавам всички жени, които са жертви на подобни прояви, незабавно да известят органите на реда и да потърсят законова отговорност от извършителите. Страхът, срамът и любовта не са и не могат да бъдат оправдания за прикриване на домашно насилие.
11.02.2010/Галин Тодоров
