Обичам те, майко Българийо,
изстрадала горда столетнице,
от чужди орди нападана,
от своите рожби предавана.
Закрилнице майко Българийо,
разпъната майко юнашка,
през битки жестоки не свела глава,
разплакана, тъжна, но вечна.
Къде ли са, майко, чедата ти
на тежки гурбети обречени,
от алчност и бедност прокудени,
но вечно скърбящи за тебе?
За тебе аз плача, Българийо,
за твоята хубост неземна.
Изстрадала горда столетнице,
с любов се прекланям пред тебе.
За теб, моя майко кърмилнице,
от гроба ще станат дедите ни.
Кръвта си пролята ще газят,
със щикове честта ти ще пазят.
Къде ли са, майко, чедата ти
на тежки гурбети обречени,
от алчност и бедност прокудени,
но вечно скърбящи за тебе?
За тебе аз плача, Българийо,
за твоята хубост неземна.
Изстрадала горда столетнице,
с любов се прекланям пред тебе.
