Филаделфусът или „булчинското цвете”, както още го наричаме, е храст цъфтящ през май и юни с бели цветове, събрани в гроздовидни съцветия. У нас са познати два вида Филаделфуси – Филаделфус Коронариус и Филаделфус Вержинал. При вида Коронариус цветовете са чашки с четири венчелистчета и множество жълти тичинки. Цветовете на Филаделфус Вержинал представляват малки бисернобели кичести рози. И двата вида ухаят приятно.
Булчинското цвете се поддава на формиране. Ако краси единично градината, рано напролет с помощта на овощарска ножица се отстраняват освен измръзналите покафенели клонки и всички странични клонки и издънки, които филаделфусът образува в изобилие. Оставяме само централния летораст, като по този начин даваме възможност на храста да израсне значително на височина. И обратно, ако сме решили да си направим в градината зелена цъфтяща ограда, ще ни трябват по-голям брой храсти, които засаждаме на разстояние един от друг 60 сантиметра, запазвайки страничните клони. Подредени по този начин, храстите образуват гъсти туфи. филаделфусът предпочита слънчеви места, но издържа и на сянка. Обича по-богати умерено влажни почви.
Как да го размножим:Двата вида филаделфуси се развиват по вегетативен начин.
Филаделфуес Коронариус се възпроизвежда със зрели резници, които се нарязват през месец януари и, навързани в снопчета, се заравят в пясък, където престояват до края на месец март. Напролет се засаждат на определените места.
Филаделфус Вержинал се размножава чрез зелени резници, които се берат след прецъфтяването и се набучкват в студени парници със стъклени рамки.До края на есента при ежедневно оросяване и проветряване резниците се вкореняват. Зимуват покрити с рогозки, за да не измръзнат. Напролет са готови за засаждане.
