Димитър Барбуков е един от големите строителни предприемачи у нас, а съпругата му Весела бе бизнесдама на 2008 г. Тия дни обаче за пореден път се потвърди поговорката, че “богатите също плачат”. Синът на Бабуков – Добромир, е преживял кошмар не по-малък от този на Румен Гунински, Киро Киров, Камелия и Ангел Бончеви, но много преди тях…
-Г-н Барбуков, намирам ви във Виена? Доколкото разбрах, синът ви също работи при вас. Вие разкрихте, че е бил отвлечен и откупен. Моля, разкажете подробности за тази драма.
– Сега съжалявам, че казах изобщо пред колежката ви Анна Заркова за този случай. Това предизвика много въпроси и коментари, а аз не искам да си спомням.
През юли 1996 г. се роди втората ми дъщеря Десислава. На третия ден майка й Весела се прибра в къщи от болницата, остави бебето в детската стая и телефонът иззвъня… Първоначално не можех да повярвам. Даже и момента са подбирали. Похитителите знаеха навиците ми, имената на шофьорите ми, колите – много неща. Явно са ме следели, а после разбрах, че са знаели детайлите от сина ми – биели са го, за да казва всички подробности от живота на семейството. Той беше тогава само на 19 години.
В първото обаждане похитителите говориха на руски, доста бързо и прекъсваха разговорите, за да не ги засекат. Помислих, че са руснаци и си казах нямам спасение, но още на второто обаждане изтърваха една дума – вместо „конечно”, казаха „разбира се”. Така разбрах, че са българи. Въпреки перфектната им организация и замисъл ме подцениха. Аз съм тръгнал от нищото и който ме подценява, може само дълбоко да сбърка!
Въпреки ултиматума, че ще убият сина ми, ако отида в полицията, аз точно това направих.
Не рухнах и за миг психически. Имах парите за откупа, но даже не тръгнах да ги тегля и събирам. Веднага отидох при министър Добрев, бог да го прости. Той спаси сина ми. Отидох при него като обикновен гражданин. Прие ме, каза: „Добре, спокойно, ако държавата не реши проблема, никой друг не може”. Макар, че беше обсаден от политически проблеми – знаете тогава падаше правителството на Виденов, в което и той бе министър на вътрешните работи и никак не му беше до мен, но той разпореди операция за издирване.
Това да го знаят всички! Ако държавата иска, може да пречупи всякаква престъпност, на всяко ниво за не повече от 5 дни! Браво, че сега премиерът Борисов го прави! Тогава всичко се разви като на филм. Службите поеха случая, работиха денонощно, докато засечем обаждане – техника, инструктаж, психолог за семейството ми. Всичко стана много бързо – засякоха обаждането и то идваше от… Унгария. Аз още повече се притесних, че няма шанс, но ми казаха: „Спокойно, до няколко часа ще го върнем”. Направиха перфектна организация и още по-перфектна операция във всеки един детайл.
Оказа се, че вратата на апартамента, в който са го държали, е бронирана и взривяването й би разрушило цялата сграда. Спряха операцията за около 3 часа – най-тежките 3 часа в живота ми! След няколко часа унгарците се обадиха и казаха, че Добромир е при тях и тръгва с полет за България. Хванали са жената, която им е носила храна и така са влезли. Добромир каза, че всичко се е случило за отрицателно време – трясък, дим, маски, арести, извеждане – сцена от холивудски екшън. Синът ми казва, че службите са влетели от всички страни – врати, прозорци – отвсякъде, като нинджи и всичко приключило за една минута. Това е!
Сега момчето е голям мъж, отговорен и работим заедно!
Весела тогава се държеше прекалено добре за майка с бебе и понасяше обажданията, усукваше, прехвърляше към мен само и само да ги засечем. Тя и до ден днешен когато чуе звука на Нокия /класическия, тогава нямаше други мелодии/ изхвърля телефона. Решихме да не казваме на майка му /Добри е дете от първия ми брак, б.р./. Тя разбра, когато го върнаха.
– А в съда как се развиха нещата?
– След отвличането започна да се изсипва върху мен поредната доза простотия /извинявам се за думите, но не се сещам за друга/ Някакъв измислен прокурор каза, че съм си съчинил всичко, за да съм интересен. Защо? Не е ясно! Представяте ли си? Е, вече не е прокурор! Съдът при доказателства за отвличане, незаконно притежание на оръжие и притежание и употреба на наркотици пусна похитителите. Нямало доказателства. На третото дело мен ме заведоха принудително в съда да свидетелствам, похитителите ги нямаше! Какъв съд?
Това е най-слабата власт в България. За малко щяха да обвинят полицаите, които спасиха сина ми в злоупотреба със служебно положение и самоволни действия! Такова чудо няма никъде на тази планета! Ако делото беше в Унгария тези похитителите нямаше да видят бял ден, но в България ги пуснаха веднага – на другия ден! А трима от водещите полицаи при операцията ги уволниха от работа в поредната политическа чистка.
Не търсих възмездие. Няма смисъл в такъв момент.
Господ раздаде присъдите – двама са мъртви, поръчителят – също,
но по случайност.
След отвличането трябваше да чуя изречения от сорта – „Така ти се пада! Щом е толкова прост и богат – това заслужава!” Какво да кажа за това, освен, че реших в най-скоро време окончателно да напусна България. Такава злоба и завист едва ли има в някоя точка на света.
Обществото не може да уважава хората, които рискуват и успяват. От 21 години ставам сутрин, работя, рискувам, тегля кредити, мисля за заплати и данъци, да не се набъркам в някоя политическа супа, отстоявам рекет от всевъзможни нива и се охранявам с въоръжена охрана. Това е формата, ако правиш бизнес в България. Не само аз съм в това състояние. Повечето хора на бизнеса са на този хал.
– Какво мислите за бандата “Наглите”, дали е сама, или има други като нея?
– Със сигурност има и други. Даже ще прочетат тази статия за информация. Кризата при всички случаи ще доведе до ескалация на престъпността. Виновните трябва да получат най-сериозните наказания, да не стане както в моя случай, защото резонансът ще е огромен.
– Пред “Труд” дадохте обстойно интервю за прословутия блок на ЖСК, които ви обвиняват в разни грехове. Разкажете подробно как стоят нещата с тези 80 семейства, които може да останат без дом и жертва ли се чувствате или обратното?
– Преди всичко искам дебело да подчертая, че от 14 години този случай няма нищо общо с мен. Аз юридически и практически съм извън този казус. Опитите да се намесва името ми в този скандал ще преследвам по съдебен път за клевета и уронване на авторитета. С продажбата на фирмата си през 1997 г. аз приключих с този въпрос.
Разбира се, след толкова години някому продължава да е удобно да свързва това с името ми. Ако се напише „гонят семейства от апартаменти”, кой ще прочете? Но когато се каже „гонят семейства от блоковете на Барбуков” – тогава става новина.
През 1991г. все още нямаше терени за строителство и сключих договор за изграждане на ЖСК. По договор ЖСК почти не си плащаше за строителството, а трябваше да ми предостави 50 апартамента, зала и гаражи, които аз да продам, за да построя техните 70 апартамента без пари и да има някаква печалба. В България е традиция крадецът да вика „дръжте крадеца”. Така стана и с ЖСК “Художник” – без документи, с фалшиви нотариални актове, без отстъпено право на строеж, със заверени проекти за половината от предоставеното и т.н. те сключват договор с представляваната от мен тогава фирма. Аз бях само изпълнител.
Тогава нямаше терени за строителство и без много юридически консултации сключих договора. Не знаех и не носех отговорност за законността на строежа. С цел да защитя интересите си и на клиентите, с които вече сключих договори за предоставените ми по договор с ЖСК апартаменти, започнах да искам документи. Не ми дадоха никакви. Тръгнахме по инстанции сами да търсим правата на собственост и на строеж в парцела и се оказа, че един документ не отговаря на това, което са ми предоставили.
Първо – излъгаха, че са собственици на земята, а те са имали само 40% от нея, респективно на толкова от построеното, но ако си го платят. Останалите 60% бяха на общината. Общината имаше 70 апартамента и можеше да ги вземе и ползва както прецени, но управителният съвет на ЖСК обикаляше и обещаваше апартаменти по всички коридори на властта, за да може чиновниците да мълчат и да не се отстои публичния интерес. По едно време
бяха раздали на думи 250 апартамента, за да ме преборят.
И частично успяваха. Едва при управлението на Бойко Борисов удариха на камък. Той каза „да, ето ви останалите 60%, ама си ги платете”. Лошо. Те никога не са плащали – все са разчитали на номенклатурни схеми и чиновнически комплоти и, разбира се, оттеглиха искането за закупуване. Сега оставащите проценти се притежават от физическо лице.
Второ – отстъпеното право на строеж от общината също е имало макар и символична цена, която е трябвало да се плати. И тя не е платена – съответно нямат право на строеж. Трето – разрешението за строеж и официалните проектите са за половината от построеното. И четвърто и пето и….. Пълни измамници.
В това ЖСК има само един или двама художници. Аз отношението си към културата съм го доказал – за 21 години милиони съм дал. Всичките апартаменти се притежават от разни номенклатури, чиновници, съдии и т.н. лично или чрез подставени лица, които им помагат да сложат ръка върху всичко и да довършат измамния си план. Един такъв притежава апартамент от 300 кв.м и понеже по закон за ЖСК не може да има втори апартамент, има мезонет – ателие за творчески цели от 800 квадратни метра.
Ето това е истината. Всичко останало после са юридически хватки, надцакване по инстанции, търсене на законови пролуки и трошене на нерви.
– По едно време срещу вас се водеха доста дела. Как завършиха и за какво бяха?
– Всички гражданско-правни битки приключваха с успех за мен. Може би имате предвид наказателните дела? Това са делата ми – всички свързани със ЖСК “Художник” и злополучния блок 259. Те бяха доста, това също бе част от стратегията на враговете ми – да се насади усещането, че съм престъпник – вижте, колко хора го съдят. Но те бяха абсолютно идентични и в крайна сметка бяха обединени в едно дело. Същото приключи с
влязло в сила решение от 2001 г., че съм абсолютно невинен
по цял ред обвинения. Други сериозни лични дела нямам или по-точно казано – нормални спорове от друго естество и с друг предмет. Като всеки субект на пазара и аз имам своите интереси и ги отстоявам. В една правова държава няма друг начин за отстояване на позиция, освен да се потърси решение в съда.
Ценя всеки един блок, който съм построил – вече над 70 обекта и до днес ги гледам с удоволствие, защото са били част от мен. Не съм безгрешен и сигурно имам пропуски в работата си, но се старая да ги отстранявам…
– Да минем в по-забавната част – говори се ,че сте скарани с милионера Банев заради червено ферари? – Много се смея за тия неща. Това, че вие не ги пишете, ви прави чест. С Ники сме приятели. Ферарито си е супер и върви. Аз не го карам, защото не обичам спортни коли, но за сметка на това жена ми ги пробва при всяка възможност. Ходи в сервиз, разбира се, коя кола не се сервизира? Такава говорилня за една кола! Изобщо не държа на вещи. Който ме познава, знае, че нямам отношение към такива неща.
– Децата ви учат в Австрия. Защото синът ви беше отвлечен, затова ли ги държите там?
– Виена е всичко, което София не е, и няма да бъде през следващите поне 100 години. Но Виена е за виенчаните, а аз съм българин и искам да бъда в България. Преди известно време на една родителска среща в училището на децата ми във Виена, пред всички родители, директорът предупреди: „Вследствие на присъединяването на България в Европейския съюз, ще има нарастване на престъпността“. Стана ми много неприятно, защото от присъстващите, ние със съпругата ми бяхме единствените българи. Но в Австрия има закони и те се спазват, затова и съм сигурен в бъдещето на децата си.
Едно интервю на Ваня Панкова
………….
Б.р. За бизнестандема Барбукова и ролята на нежната половина в него четете във в. „Женски Тайни“.
………….
Досие
Според полицията през смутната 1996 г. 19-годишният Добромир Барбуков е бил отвлечен от трима гангстери и закаран в Унгария с предварително подготвен фалшив паспорт, но и до днес остават съмнения, че висши ченгета са им дали рамо. Тримата били заловени и не съдът, а съдбата ги наказала. Смята се, че мозъкът на отвратителната операция, е застрелян. Според една версия това е мафиотът Димитър Тодоров – Бретона, за когото малцина си спомнят днес.
Но през 1996 г. той беше известен като близък другар на Маджо и Маргините.
Бретона бяга в Унгария през 1994 г. , където се среща с Иво Карамански. Той е един от автоджамбазите и наркотрафикантите, издирвани за престъпления у нас и в чужбина. Тогава го разследват за убийството на украинец в “Златни пясъци”. В Унгария той разширява престъпната си бизнестеритория с отвличания, рекет и мокри поръчки. Става силен, защото се явява закрилник на избягалите от правосъдието български бандити. Бретона е заподозрян в похищението на Добромир Барбуков, но спасява кожата благодарение на силни босове от СИК. Така и не е уличен за престъплението.
Според ченгетата той е първопроходецът на схема за отвличания на деца на богати българи, като сред жертвите трябвало да бъдат и дъщерите на Христо Стоичков, но навреме го предупредили и ги опазил. После схемата на Бретона била прекопирана от други две банди, а част от едната е в ареста под името “Наглите”. Полицията работи и по “Наглите 2”, разкриха за “ШОУ” хора от службите, които се надяват скоро да има изненадващ резултат. До 2009 г. съдбата на Добромир последваха още 80 души и за съжаление не всички от тях се завърнаха при близките си живи и здрави.
