Можем да си помогнем! :: Богат/ Беден

5
Добави коментар
lubimo
lubimo

Да изпием по тютюн, на чашка кафе!?

         „Човешките слабости са по-малко вредни от липсата на общуване”.

         „Животът не е нито в нас, нито в това, което ни заобикаля, а във връзката между тях.”

         В детството си имах приятел, чийто майка и баща, не бяха нито по-умни, нито по-богати от моите родители, но със сигурност харчеха повече за него, защото им беше единствен. Предизвикателство беше всеки път, когато придобивки от всякакъв вид, идваха при него, доста преди да дойдат при мен и брат ми, и повечето приятели от махалата. Не толкова, че ни дразнеше, колкото изглеждаше ненормално, защото той нито беше отличник, нито красавец, нито родителите му бяха с нещо по-различни, а все пак първи получаваше новия брой на „ПИФ” с играчка. Първи имаше „Чопър” – колело в квартала, а после и „бегач”, и мотор, и кола. Ако не се лъжа и първи се сдоби с гадже. Единствената очевидна разлика, беше това, че майка му и баща му бяха значително по-възрастни от нашите родители. Очевидно това, бе и причината да го глезят повече, съзнавайки, че имат по-малко време, за да се грижат за него в бъдеще. Всъщност, те бяха много мили хора – майка му работеше в „Кореком” – някогашните безмитни магазини, а баща му бе елегантен, застаряващ, столичен бохем. Помня само, че веднъж ни разказваше, че едно от най-големите му удоволствия, било да си изчете вестника и изпие сутрешното си кафе в тоалетната. Майка му бе една от малкото, които се опитваше да разбере младежките ни прищевки и ни съдействаше. Благодарение на нея пропушихме рано и тя ни снабдяваше с луксозни цигари „Кент” и „Марлборо”. Беше ни любимка, защото ни подкрепяше предано в пороците ни. Тя казваше: „Млади сте, поживейте си, сега му е времето да опитвате!”

         В края на краищата стана така, че тези мили хора изградиха един измамен материален имидж на сина си, който също в природата си не беше лошо момче, въпреки че не притежаваше нито физически, нито умствени, кой знае какви, възможности. Създадоха изкуствена завист в съучениците му, вследствие на което те се редуцираха, като му останаха приятели единствено тези, които нямаха неговите материални възможности. По-късно той се пропи, стана плейбой, някои от общите ни познати, които станаха негови приятели загинаха драматично в гангстерската война. Единствено клюките ми донесоха, че е бил пиян и несъстоятелен за погребението на майка си и баща си, а после апартаментът им опустя напълно и…

         Разказвам тази история, защото тя ми носи спомен за една от най-големите ми житейски катастрофи. Това момче и неговото семейство бяха трън в очите на всички останали родители, защото вдигаха летвата на нашите момчешки, материални претенции. Изкривяваха представата ни за наистина важните неща в живота ни, в тази възраст, подлъгвайки ни в една животинска, чисто примитивна надпревара на самодоказване, чрез притежание на фетиши, на благополучие.

         Не бих се сетил за всичко това, ако брат ми не беше един от най-податливите на този вид мислене, защото той освен, че беше безумно привлекателен като външност, беше як и умен, и като такъв стана естествен лидер в тази надпревара, но загина първи от заблуден куршум, още в онази крехка петнадесет годишна възраст. Едва сега правя някаква връзка между събитията, но и си давам сметка, че илюзията за богатство и истинското богатство, се разминават най-вече във времето. Не знам дали нещо от онези удоволствия си е струвало, за да загуби възможността да употреби остатъка от живота си.

         Майка ми казваше: „За всичко си има време! Недей да бързаш! Животът ти дава различни възрасти и възможности, за да изживееш цялата палитра от удоволствия, че дори омръзва, но всяко нещо с времето си!”

         Сега разбирам колко много мъдрост има в тези думи, защото те са разковничето за това, което хората наричат богатство. Всяка възраст и всяко човешко действие имат строго специфично значение в живота на човек и това почти винаги е непроменлива, в уравнението за успех. Едни чакат въртележката да спре, купуват си билет, избират си конче, качват се и се въртят, а други го правят в движение, понякога без да платят и често си чупят по нещо.

         Едни стават богати като се надпреварват с времето, а други, като изчакват подходящия момент.

         Сега след толкова време, спокойно мога да проумея каква всъщност е разликата между истински богатия човек и този, който само изглежда такъв – че единият е щастлив, а другият напълно отчаян. Единият е достигнал до хармония между себе си, желанията си и възможностите си в различните възрасти, а другият умира от страх да не се разкрие, да не падне маската на привидното му благополучие.

         Децата, които бъдат подведени в тази игра на самоцелна показност, трудно намират верния път. Представете си собствения си свят без тази показност и фетишизъм и ще видите, че животът ви придобива съвсем друг смисъл, защото истинските богатства не се продават в магазин, а човек сам си ги прави или ги получава по достойнство още от най-ранна възраст. Най-лесният начин да загубиш истинска представа за себе си е, когато оставиш вещите ти да говорят вместо теб.

         Имах съвет от една превъзходна възрастна жена – бохема /леля на небезизвестния бълг. актьор Лъчезар Стоянов/, която прекарваше половин година в Италия и другата в България: „Когато човек е млад нищо не му трябва, после започва да търси работа и подслон за семейството си, а след това живее с натрупаното достойнство, което завещава на децата си, като личен пример. Всички вещи остават и след нас, а ние си отиваме. Който робува на фетишите за благосъстояние, единствено лъска огледалното си изображение. Те са опаковката, която не може да измести съдържанието. Природата е много по-мъдра от хората и е направила така, че ако тръгнеш с правилния крак и спазваш ритъма на сезоните, да стигнеш, а всички останали попадат на неправилното място или време.” Тя живееше в скромно охолство, сред прекрасни вещи и стигна преклонна възраст.

         Коя е най-характерната разлика, между тези, които имат пари и тези, които нямат – това е разликата във времето, за което постигат прищевките и целите си. Ако днес има цел, за която ми трябват пари и ги нямам, със сигурност ще трябва време, за да ги намеря, но докато ги търся или ще разбера, че целта ми не си струва, или ще натрупам опит, който ще ме отведе още по-сигурно до поставената цел. Липсата на пари е естественото съпротивление на материята по отношение на желанията ни свързани с нея. Както липсата на пари може да ни забави, така и лесните пари, могат да ни отведат прекалено бързо на място, на което не сме сигурни, че сме пожелали.

         Парите, подобно на изкуството не са нищо друго освен метафора на вечната връзка между хората, чрез тяхното общуване. Чрез парите хората се търсят взаимно, за да си бъдат взаимно, материално полезни, чрез изкуството да си бъдат духовно полезни. Разбира се, парите и изкуството не могат да имитират общуване, така както не стават за ядене и пиене.

         Да правиш пари и изкуство е еднаква в своята същност човешка дарба, но едното се прави в името на материалното общуване, а другото в името на духовното общуване на човечеството.

         Когато нямаш пари – тръгваш да търсиш добри хора или такива, които биха оценили качествата ти да създаваш материална хармония. Когато нямаш щастие, тръгваш да търсиш добри хора, които са съгласни да им платиш, за да ти помогнат да възвърнеш духовната си хармония. 

         Когато свършиш парите – потърси онези, които твърдят, че са достойни твои приятели. Когато свършиш радостите си, потърси онези, за които си сигурен, че си достоен да бъдат твои приятели.

         Когато някой те потърси, за да му помогнеш материално, той има нужда от физическо, материално оцеляване, а когато поиска приятелството ти, той има нужда от духовно оцеляване.

         Истинското приятелство е най-ценното нещо на света, защото всичко материално идва да провери именно неговата стойност. Най-големите приятелства се раждат в битката, където съществува най-високият залог – живота.

         Америка дължи успехите си на това, че хора от различни краища на света, населяват една нова, чужда и враждебна територия в едно и също време и притежават еднакво усещане за взаимна солидарност, защото залогът е един и същ – оцеляване. Навсякъде, където животът е труден хората ценят повече приятелството и достойнството си. Колкото залогът на едно общуване пада, толкова ценностите му се размиват, в името на духовното и материално излишество. Материалните предизвикателства създават достойни хора и истински приятелства, а богатството ги променя до другата им крайност. Духовните предизвикателства създават благородни хора, а духовното богатство ги превръща в индивидуалности – личности.

         Шахът е най-великата игра и неслучайно – тя дава параметрите на човешките възможности. Едни изиграват съдбата си с часовник, а други по-бавно и мислейки, но за всички играта свършва едновременно. Докато хората играят и изучават правилата, за да победят на всяка цена, моят учител ме научи, на нещо, което всъщност няма нищо общо с играта – играй за удоволствие с правилните хора, защото играта винаги свършва и за двете страни едновременно, а залог по-голям от стойността на собствения ти живот няма!

         Ако мога да си позволя съвет в тази връзка за тези, които искат да станат богати – то това е именно този: Играйте играта на живота си бавно и за удоволствие с любимите си хора! Печалбата е илюзия от гледна точка на отделния индивид, защото всяко нещо на този свят си има съответна цена и време, за да бъде постигнато. И бедният, и богатият са еднакво успешни, защото се срещат накрая на брега на самотата и времето си. Важното е да живееш достойно – според възможностите си, за да не объркаш съдбата си.

         Мога да дам за пример много хора, които имаха повече от мен, но не получиха това, което аз имах, а други имаха по-малко и това не ми пречи да ги чувствам достойни играчи. Всеки сам разбира за колко от човешкото щастие може да е достоен!

         Растете бавно, мои деца! Бъдете себе си! Пожелавайте само това, за което сте сигурни, че сте достойни! Не завиждайте на никого, защото всеки си има собствена драма, за която няма как да знаете, а и едва ли бихте желали да узнаете. Нищо не е такова, каквото изглежда! Всяко нещо си има причина! За да стане едно нещо, трябва да сте готови за момента, в който му дойде времето!

         Човек има нужда от всичкото си приятелство във всичкото си време, за да оцелее!

 Това е уловката на живота!

         Сега събирам дребните си и отивам да си взема кутия с цигари и да пия сутрешното си кафе с достойните за моята компания хора, на достойното за тази цел място и в достойното за един жалък човешки живот време!

         Най-голямото удоволствие на света е да изпиеш един тютюн на чашка силно кафе с достойни хора, загледан в безгрижния живот на гълъбите и врабчетата.

                                                                                     Любимо

www.lubimo.com