Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие, каква е тайната на щастието. Младежът вървял неуморно цели 40 дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Момчето очаквало да се срещне с някой свят човек, уединен в размисли някъде на спокойствие. А вместо това се озовал в огромна зала, в която царяло невиждано оживление. Непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака известно време, докато дойде неговият ред.
Когато най-после разказал каква е целта на неговото посещение, мъдрецът внимателно го изслушал, погладил брадата си и му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Затова предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
– Ще те помоля обаче за една услуга – добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. – Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът тръгнал по коридорите на двореца, изкачвал се и слизал по стълбите, като същевременно не откъсвал очи от лъжичката, която стискал в ръката си. След два часа се върнал отново при Мъдреца.
– Разходи ли се, синко? Разгледа ли наоколо? Видя ли прекрасните персийски килими в трапезарията? Наслади ли се на великолепната ми градина, която отне на най-добрия градинар цели 10 години, докато я оформи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми? А статуите и картините по стените разгледа ли?…
– Не! – отвърнал с наведена глава младежът. – През цялото време внимавах да не разлея капките олио…
– Тогава се върни и обиколи двореца отново, но този път разгледай всичко, запознай се с чудните неща, които са част от моя свят – казал мъдрецът. – Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
И момчето отново взело лъжичката и пак тръгнало да се разхожда из двореца. Но този път вниманието му било изцяло отдадено на всички произведения на изкуството, които висели по стените и красяли таваните. Видяло градините, близките планини, крехките цветя. Оценило изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнало при Мъдреца и му разказало подробно за всичко видяно.
– Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? – попитал Мъдрецът.
Едва тогава младежът се сетил за лъжичката, която стискал и поглеждайки към нея, с ужас установил, че ги е разлял.
– Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам, синко – казал Мъдрецът на мъдреците. – Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света около теб, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката…
