в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2010-02-26
Първородният син на вестникарския бос Тошо Тошев Радослав дълго време стоя далеч от светската суматоха. 42-годишният бизнесмен имаше различни от журналистиката занимания и с нищо не показваше амбиции да поеме щафетата в от именития си баща.
В последния месец обаче общинският съветник от ГЕРБ реши все пак да последва примера на татко си – зае се да издава на български списание „Пентхаус“. Като собственик и главен редактор Тошев-младши си е поставил задачата да превърне изданието в библия за всеки хетеросексуален мъж, като накара читателите да гледат не само голите картинки, но и да четат остроумните статии.
– Г-н Тошев, тези дни излиза първият брой на списание „Пентхаус“, където освен собственик сте и главен редактор. Как решихте да влезете в медийния бизнес?
– Баща ми винаги е искал да се занимавам с журналистика или нещо свързано с нея. Изглежда вече ми е дошло времето за това. Между другото, аз съм работил във в. „Труд“ още като ученик. Тогава нямаше компютри и се трудех като уредник. Задълженията ми бяха да нося готовите текстове до метранпажа. Там те се набират с едни оловни букви. Закърмен съм с машините.
– Колко ви се плащаше?
– Не са ми плащали. Това си беше чиста експлоатация на детския ми труд (смее се).
– Изглежда въпреки връзката ви с Тошо Тошев не сте били разглезено дете…
– Ни най-малко. Още от 12-годишен съм свикнал да се трудя. Всяко лято берях грозде и череши на село при дядо ми и копаех. Строяхме вилата, садяхме дървета. На 15 изкарах курс за екскурзовод и на 16 вече водех руски групи в „Балкантурист“. Много добри пари изкарвах, но на 17 влязох в казармата. Бях тръгнал една година по-рано на училище и така завърших преди пълнолетие. Можеше да се отърва от казарма, но сам изявих желание да отбия военната си служба. Две години не съм излизал и не съм ползвал привилегии. Нямаше жени, нямах си гадже, нищо…
Днес съжалявам, че отмениха казармата и че моите деца няма да облекат униформи. Ако бях на мястото военния ни министър, щях да върна задължителната служба да е поне 2 години.
– Сигурно много ви е липсвало общуването с жени, като се има предвид реномето ви на плейбой?
– Честно казано, не много, макар че преди казармата вече бях опознал донякъде жените в лицето на няколко рускини. Първата жена в живота ми е Марина от Москва. Беше в една от групите туристи, които водех от „Балкантурист“.
– Как я свалихте?
– Тя ме свали, беше със седем години по-голяма от мен. Вечерта, преди да замине за Русия, имаше прощално парти в бара на хотел „Верея“ в Стара Загора. Тя дойде при мен и ми прошепна да не пия много водка, че после ще се качим в нейната стая. Аз се притесних и обърнах още две малки. Нищо не си спомням от първия път – правихме ли секс, не правихме ли… Това, което ми е останало като изживяване, е, че нещо стана и след това беше влажно и възбуждащо (смее се).
– Привилегия ли е да сте дете на известен родител?
– По-скоро отговорност. Винаги са ме гледали с очакване, че ще съм на нивото на баща си. Трябвало е да се справям с много по-големи отговорности, отколкото възрастта ми е позволявала. В същото време баща ми никога не ми е помогнал с нищо. Не защото не е искал, а защото не сме се занимавали с бизнес в една и съща сфера. Спомням си, веднъж си беше позволил да се държи грубо с една моя учителка, която му се обади в кабинета му в телевизията. Не си бях написал домашните и преподавателката беше решила да се заяде, като звънне на баща ми. Изглежда не го беше хванала в подходящо настроение, защото той започнал да й обяснява как стават нещата. Навлякох си такива неприятности… Учителката ме изпитваше всеки час.
– Липсвал ли ви е баща ви, докато растяхте?
– За да му липсва нещо на човек, той трябва първо да го е имал някога. Баща ми и майка ми се разведоха, докато бях на 6, та не помня много какъв беше животът преди. Понякога си мисля, че именно това ме е накарало да се боря повече, за да се превърна в това, което съм. Работил съм какво ли не. Занимавал съм се с всякакъв бизнес – внасял съм комбайни и трактори от Украйна, продавал съм на битака като студент през 1988 г. Майка ми тогава живееше в Сирия с мъжа си. Аз ходех при нея, купувах обувки на едро и ги внасях у нас. Вече бях втори курс „Икономика“ и бях много предприемчив.
– Кога се стоплиха отношенията ви с Тошо Тошев?
– Станахме близки чак когато навърших 27-30-годишна възраст. До тогава се срещахме по-рядко. Аз ходех в БНТ, когато той работеше там, и после в редакцията на „Труд“. Може да се каже, че тогава се запалих по журналистиката макар да бях далеч от това поприще.
– Как е в момента баща ви? Говори се, че е зле.
– Баща ми е мъжко момче. Не се предава лесно. Понякога си мисля, че е роден под щастлива звезда. Живее втори живот след трансплантацията преди години и се чувства прекрасно. Наскоро имаше някакви проблеми, но от последните седмици изследванията са добри. Лекарствата, които взема, отслабват имунната му система и всяко заболяване изкарва много по-тежко, отколкото другите хора. Сега е добре.
– Колко често се виждате?
– Старая се възможно най-често. Ние, мъжете във фамилията, имаме традиция в събота или в неделя да се сбираме в централен софийски ресторант, да се видим, да обядваме. Никой не взема жена си. Ние сме си женкари и дамите само ни разсейват (смее се).
– Разбирате ли се братята си от другите бракове на баща си?
– Бих казал, че се открихме повече в последните години. Васко, най-малкият, работи при мен. Съдружник ми е в издателската къща. Много добре се справя със задълженията си. Подадох му ръка и се опитвам да го уча на бизнес. Разликата ни е 20 години и освен като партньор и брат го чувствам и като мой син. Ангел има рекламна агенция и се опитва да пробие в този бранш. В последните няколко месеца се насочва и към ресторантьорството, отваря малка пицария.
– Какви са отношенията ви с жените на баща ви? Възприемате ли ги за свои мащехи?
– Аз си имам майка и никога не съм се месил в отношенията на родителите ми. Някои от жените на баща ми ги харесвам, други не чак толкова, но в отношенията си с тях не влагам никакви лични елементи
Държа се с тях с уважение и респект, макар че последната съпруга на баща ми е no-малка от мен… Скоро тя дойде в редакцията и аз я представих като майка ми. Получи се доста интересно.
– Много често ви сравняват с баща ви, който има 5 брака зад гърба си. Вие самият сте с две бивши съпруги. Да не се състезавате в тази област?
– Предполагам гените на баща ми си оказват влиянието (смее се). Наистина има нещо като кръговрат. Аз самият имам двама синове от бившите си жени – Теодор на 13 години и Виктор на 4. Не мога да кажа, че с баща ми се състезаваме или си мерим нещо. Дори не зная с колко жени съм спал в живота си.
– Повече ли са от 100?
– При всички положения са повече, но не си водя точна бройка.
– След опита с рускините имате ли завоевания от други култури, раси?
– Аз обичам само българки. След като ги опитах, се убедих, че никъде няма по-хубави жени от нашите. За мен е важно да можем да си общуваме с партньорката не само в леглото, но и словесно.
– Правили ли сте тройка с две жени?
– Разбира се, че съм правил. С повече от две обаче не съм си лягал. Човек заслужава да опита всичко… Въпреки това не мога да си представя да правя тройка с мъж и жена. Неестествено ми е. По същата причина не бих участвал в суинг (когатo две двойни си сменят партньорите – б.а.).
– Какво мислите за изневерите?
– Не ги одобрявам, но това не означава, че не съм изневерявал…
– Какъв човек сте извън работа си в „Пентхаус“?
– Сигурно на читателите ще им се стори много странно, че издателят на „Пентхаус“ е романтик, но аз съм точно такъв.
Обичам семейния уют но в същото време съм и бохем. Предполагам, това е част от противоречивата ми природа. Дори бих се оженил отново, но засега не виждам тази, заради която да си наложа желязна дисциплина и ограничения.
– Популярно е схващането, че всяка жена, която излезе на корица на еротично списание, е имала вземане-даване с редактора. Вие спали ли сте с момиче на „Пентхаус“?
– Не, не съм одобрявал така никое момиче. Там, където работиш, не трябва да си го вадиш…
– У нас станаха много популярни домашните порноклипчета като на адреналинката Яна от последната седмица. Означава ли това, че българките са много разкрепостени жени?
– Гледах клипа на Яна и да си призная, тя е много секси. Подходяща е за някоя фотосесия за списанието. Що се отнася за това дали българките се чувстват добре в кожата си, ще кажа, че само за първия брой има снимани 5 момичета.
– Интернет успя ли да измести еротичните списание с безплатните снимки на голи модели?
– Голите жени, разбира се, са първоначалната мотивация, заради която човек си купува списание като „Пентхаус“. Лично аз обаче се надявам да успея да предложа и един друг продукт – хубави статии. Обичам да казвам, че в моето списание еротичните модели са само илюстрации към текстовете. Това ще е списание с хубави материали, които стават за четене и се надявам, че българските мъже ще харесат продукта.
– Напоследък у нас се появи една нова категория жени – златотърсачките, които често са сравнявани с еротичните модели. Вие имали ли сте си работа с тях?
– По-голямата част от жените искат да „работят“ гадже на някой богаташ. Очакват мъжете да ги издържат. Нямат мотивация да работят. Аз самия не понасям жени златотърсачки. Получавал съм предложения.
Една такава красавица ме пита още на втората среща: „Колко ми е издръжката на месец?“. Отговорих й, че не съм я осиновил и я разкарах с шут. Умните жени могат да извлекат полза от това, което научават от мъжете, с които са. Не превръщат основния си капитал в безчет обувки и парцали.
Стр. 24-25
Снимка: www.novinar.net
Свързани публикации: “Пентхаус” разпалва фантазии
