Плитвичките езера са най-красивият и известен хърватски национален парк, намиращ се в близост до първокласния път: Карловац-Слун-Грачац-Задар, свързващ Загреб с Далмация. Националният парк представлява 16 свързани чрез водопади езера, които са се образували между планинските масиви „Мала Капела“ и „Плесевица“ в района на Лика при наслагването на седименти, гъсти букови и елови гори.
Системата условно се разделя на Горни езера и Долни езера. Най-високо над морското равнище е „Прошанското езеро“ (639 метра), а най-ниско е „Новаковица брод“ (503 метра). Горните езера са свързани с множество красиви водопади. Намират се в доломитската долина и са заобиколени от гъста гора. Долните езера са заобиколени само от храсти и лежат върху варовити скали. Те са по-малки и по-плитки.
Езерата черпят вода най-вече от реките „Бьела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прошанско езеро“. След водопада „Сащавци“ на долните езера, водата от тях се стича в река „Корана“, както и в потока „Плитвице“, падащ от височина 76 м. Водите на горните езера са почти неподвижни и са отделени от варовиковите формирани доломитски бариери. Варовикът се наслагва най-вече на места, където водопадите падат с голяма височина върху мъх, богат на калциев карбонат. Долните езера са се формирали чрез рушенето и образуването на кухини и подземни пещери, в които се стичат водите от горните езера. Постоянното и продължаващо образуване на варовика, от мъха и от растенията около езерата, е природен феномен. Благодарение на този процес езерата продължават да съществуват.
В стръмните скали около Плитвичките езера и по поречието на река „Корана“ има 14 пещери от минерален варовик и 6 пещери от шуплест варовик-„Супляра“, „Голубняца“, „Велика Пецина“ и др. Климатът е алпийски, със средна годишна температура между 8 и 10 градуса и средно количество на валежите 1200-1400 мм. Температурата на водата на „Прошанско езеро“ достига до 24 градуса през лятото. Целият район е покрит със сняг от ноември до края на март, а езерата замръзват от декември до края на януари.
Карстът е резултатът от комбинацията на определени видове скали, най-често варовик или доломит, с вода. Интересното в случая е, че тези скали се разтварят във водата. С годините тя си проправя път през скалата и образува най-различни природни чудеса. Този вид образувания са познати като „карстова топография” и представляват най-невероятните географски дестинации в света.
Повечето от скалната маса на Балканския полуостров се състои от варовик, който се е натрупвал през вековете. В райони с изобилие от потоци, реки и богата растителност варовикът е образувал истински райски кътчета. Травертинът е специален вид варовик, които се отлага от води, богати на калциев карбонат по повърхността на мъх, създава живи бариери, които образуват серии от езера и водопади. В продължение на хиляди години водата е отмивала варовикът от дъното, докато в същото време травертинът е образувал прегради, които растат с по 1 см на година. Резултатът е вечно променящ се и растящ природен феномен.
Целият регион е национален парк и езерата са една от основните атракции на островната част от Хърватска. Въпреки, че е сравнително безопасно, не е препоръчително да се отдалечавате от пътеките. В районът се е състоял сблъсъкът между Сърбия и Хърватска през Балканските войни и цялото място е било минирано. През 1998г. е обявено, че всички мини са отстранени, но се смята, че в по-отдалечените места на парка все още са останали.
Туристическа информация
Красотата на Плитвичките езера и на целия заобикалящ ги район е била недостъпна за хората дълги години, почти до края на 19-ти век. Първата налична, но доста бедна информация за флората и фауната в района на езерата, е набавена по това време. По-детайлни изследвания, свързани с феномена на образуването на варовик от растенията, се правят в началото на 20-ти век и продължават и до днес. Резултатите показват наличие на голямо разноообразие на растителни видове- 1146 вида, които са класифицирани в 109 растителни семейства. Има и голям брой видове, които са под защита на Закона в Република Хърватска. Поради естествената им красота и значение, Плитвичките езера и големият горски комплекс са обявени за национален парк през 1949 г. Национален парк Плитвички езера е разделен на широка и тясна защитена зона, които определят и нивата на защита. Например, в широката защитена зона има места, подходящи за пасища за животни, но е строго забранено да се изполват за това, докато в тясната защитена зона се вземат само предпазни мерки. Първото място за настаняване на туристи в района на езерата е издигнато през 1852 г., а първият истински хотел е построен през 1861 година. Паркът е заема площ 295 кв.км, докато езерата са с обща площ 2 кв.км. За посетителите е организиран специален превоз удобен за разглеждане и електрически фериботи.
