Отказването от цигарите се оказа изключително лесно за мен! След 16 години ежедневно пушене на поне една кутия на ден ми се струваше невъзможно, че мога да спра с цигарите, но се оказа много по-лесно и много по-приятно, отколкото някога съм очаквал.
От 1 Януари 2010 не пуша! За един лоялен, закоравял пушач това е цяла вечност!! Естествено, не съм първият, който е хвърлил цигарите, но това не омаловажава успеха ми и не ме прави по-малко доволен!
По-долу в тази статия ще ви разкажа как спрях цигарите, но разказът ми не е насочен единствено към темата “тютюнопушене”. Цигарите са просто един вреден навик, както много други вредни навици и да преустановиш един вреден навик означава, че можеш да се променяш в посока на нещо по-добро. Именно промяната и управлението на промяната са темите на този материал!
И така, как спрях цигарите?
Осъзнаване на лошия навик
Пуша цигари от първи курс в университета. “Започнах” доста късно, в училище не съм ги докосвал, докато повечето ми съученици от гимназията редовно пушеха в междучасията. Не бях сред тях, но в университета някак на шега запалих цигара, а след това неусетно започнах да си купувам, ден след ден след ден…
През последните години пушех само най-леките цигари (при това само до половината), но съм пушил и всякакви други видове – и тежки, и лютиви, и с филтър, и без филтър… Среднодневната ми дажба беше минимум една кутия на ден, но съм имал не един, не два дни с по две кутии на ден (че и повечко), особено ако съм излизал някъде навън вечер, бил съм в командировка за търговски преговори или съм бил на напрегнат мач на Черно Море.
Почти никога през краткия ми 16 годишен стаж не съм гледал на пушенето като на вреден навик. Дали защото в началото на “тютюневата” си кариера съм бил съвсем млад, дали заради нещо друго, за мен пушенето винаги е било удоволствие, не бреме. Винаги ми е било приятно да пуша (а и не са ме боляли гърдите, както и не съм кашлял) – сутрин след събуждане, след обилна храна, на кафе, с питие… Може би и затова първият ми опит да спра цигарите през 2009 претърпя неуспех, след като издържах само… 11 дни.
Към края на 2009 си дадох сметка, че с моето темпо на тютюнопушене не ме очаква нищо друго, освен неизбежен рак, инсулт или някоя друга ужасна болест след някоя и друга година. Освен това, все повече започнах да се замислям, че давам прекалено много пари за цигари и че мога да ги давам за нещо далеч по-стойностно и важно за мен.
Започнах да се замислям за всички тези неща все по-често. За разлика от преди, когато никога не съм осъзнавал, че имам проблем (дълбоко вкоренен вреден навик), постепенно започнах да мисля по тези въпроси.
Едва ли човек може да се отърве от лош навик, ако не осъзнава, че го има! Това вероятно е първата стъпка, без която останалите нямат значение.
Изготвяне на план
Когато през 2009г. реших да отказвам цигарите, се провалих бързо, защото може би не бях достатъчно уверен, че това е лош навик, но също така, и защото нямах никаква представа КАК ще спра цигарите. А това, както знаете, принципно не е проста задача, предвид на никотиновата зависимост и навика да се палят цигари.
Определяне на начална дата
Когато към края на 2009 взех решение, че ще опитам да спра успешно цигарите, първото, което направих бе да си определя дата, в която ще спра да пуша. Тоест, не спрях изведнъж – внезапно и от раз, а си дадох някъде около един месец, в рамките на който започнах да привиквам към мисълта, че ще трябва да спра да пуша.
Мисля, че това много ми помогна. В рамките на месец хем пушех, хем си давах сметка, че това скоро ще спре. Подготвях се психологически.
Определянето на срок
Да спреш цигарите звучи страшно. Да си представиш, че НИКОГА повече няма да пушиш, е много болезнена задача за един закоравял пушач. А да издържиш до края на живота си без цигари си е направо невъзможно! Честно!
Ето защо, когато се подготвях психологически, в главата ми се въртеше идеята, за която знам от статията “30 дни до успеха” на Стив Павлина, че вреден навик се отказва по-лесно, ако си поставиш за цел да издържиш само 30 дни без него. Един месец е нещо като изпитателен срок – нито прекалено кратък, нито прекалено дълъг. Тоест, да не си казваш “Аз повече никога няма да запаля цигара”, а “Няма да пуша в следващия един месец”.
В крайна сметка обаче аз си поставих малко по-различен изпитателен срок – не един, а два месеца.
Идеята за изпитателния срок от два месеца почерпих от една статия, чиито следи изгубих и ми е трудно да ви насоча към нея, но накратко авторът й смяташе, че два месеца е по-надежден изпитателен срок и съветваше на всеки два месеца да започваме да се борим с един вреден навик. И тъй като при мен вредните навици се бяха понатрупали напоследък, идеята да се справям поетапно с вредните си привички през два месеца (което прави цели 6 вредни навика годишно) силно ме обнадежди. Стори ми се напълно разумно и постижимо да се фокусирам само върху един вреден навик (в случая – цигарите) за 60 дни, след което върху друг вреден навик, отново за 60 дни и т.н.
Определяне на поддържащ план
Замислих се, че вместо да се тровя с цигари на всеки 20-30 минути, от спестените от цигарите пари мога да пренасоча малка част в карта за фитнес.
Така и стана! Взех решение да си купя месечна карта (един съвет, който научих от Белчо Христов – закупуването на месечна карта за фитнес залата е по-добрият вариант от плащането на индивидуални тренировки. Когато купиш карта за цял месец, плащаш наведнъж и след това е някак по-ангажиращо да посещаваш редовно залата) и по този начин да се боря не просто с цигарите, но и да изместя фокуса на вниманието си към здравето и външния си вид в по-общ план.
В поддържащия ми план влизаше също идеята да не се възползвам от никакви лекарства, лепенки срещу цигари, електронни цигари и т.н. продукти. Също така предварително взех решение да не се ограничавам с неща, които някои асоциират с цигарите, като например пиенето на кафе и др. Просто исках да постигна успех по възможно най-чистия начин – без лишения, без ограничения, на база на чистото осъзнаване, че искам да спра да пуша и че знам как мога да постигна това.
Действие!
Когато настъпи денят X, а именно 1 Януари 2010, вече нямах цигари в кутията си и започнах да се боря ефективно с тютюнопушенето. Спрях да си купувам всяка сутрин и започнах внимателно да се наблюдавам.
Предвид на това, че си бях поставил за цел да издържа без цигари не толкова ЗАВИНАГИ, колкото само до 1 Март 2010, първите ми няколко дни без тютюнев дим изминаха доста бързо, поне така ми се стори. От време на време се подсещах с “Хей, вече не пуша!”, но изумителното бе, че изобщо не ми се пушеше!! Бях доста ентусиазиран от първоначалния си успех.
Точно на петия ден дойде и първото сериозно изпитание! Точно в този ден страшно ми се пропуши. Макар и нелеко, но преодолях “кризата”. Тренировката ми във фитнес залата същия този ден (част от поддържащия план) ми помогна в това отношение – заобиколен от хора, които спортуват, получих допълнителен стимул да не мисля за цигари.
На десетия ден дойде и новото сериозно изпитание – конференцията TEDx 2010 – София, на която присъствах. В паузите между интересните беседи около мен имаше доста пушачи и миришеше осезателно на цигари, но дори и за миг не ми мина през мисълта, че и аз искам да пуша. Дори се нахъсвах сам, че ако издържа и не запаля цигара в компанията на толкова много пушачи СЕГА, най-вероятно ще се справя трайно с проблема.
Успях! Прибрах се у дома без нито една глътка тютюнев дим. Започнах да осъзнавам, че волята ми работи. В следващите няколко седмици имах още няколко случая, в които имаше рискови предпоставки да запаля цигара. Справих се доста лесно с всичко това. Планът ми даде резултат!
Една сериозна скоба тук. Четох, че при спирането на цигарите трябва да се действа много решително. Плановете са си планове, но стигне ли се до действие – действа се! Цигарите се спират от раз – не се намалят постепенно, не “днес пет, утре четири, вдругиден три и т.н…” Решаваш го – правиш го!
За да захраня допълнително решимостта си към действие, започнах всеки ден да ходя пеш. Казах си, че това ще ми помага съвсем да не мисля за цигари, както и ще подобри общата ми физическа форма. Започнах всеки ден да ходя пеш по 6-8км.
Възнаграждение!
Когато една работа е свършена добре, усилията трябва да бъдат възнаградени. Така стана и със спирането ми на цигарите – след като се справям добре с отказването от този вреден навик, редно е да се възнаграждавам с нещо.
В този конкретен казус възнагражденията са два:
Нематериални – най-обикновената похвала или висока оценка от хора, на чието мнение държа е много приятна и важна! Много хора ме поздравиха за упоритостта ми да се справя с тютюнопушенето и това ме мотивира!Материални – със спестените средства, които вече не харча за цигари, си купувам други неща или ще започна да си купувам съвсем скоро. Както и да го смятам, сума си е. Например, мисля да ходя по-често на масаж. Анализ и надграждане
По всички правила би следвало най-трудното да е зад мен и да съм в състояние да продължа да налагам волята си и да не пуша в бъдеще. Поне в момента изобщо не се сещам, че някога съм пушил, което е много обнадеждаващо, дано така е и занапред!
В заключение
Кой знае, някой “хубав” ден може отново да започна да пуша. Това обаче, което вече знам със сигурност е, че отказването от този навик не е трудно! Логическата схема, за която ви разказах по-горе поне при мен даде отличен резултат.
Снимка: Axolot, CC.
Още по темата:
