Защо плачат Жените?
Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало:
– Мамо, какво ти е, защо плачеш?
– Защото… съм жена! – отговорила му само тя.
– Но защо, не разбирам… – настоявало детето. А майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала:
– И никога няма да разбереш…
По-късно малкото момче попитало баща си:
– Тате, защо мама плаче толкова често и сякаш без да има причина?
– Всички жени плачат без причина, синко… – само това успял да обясни баща му.
Малкото момче пораснало и станало зрял мъж. Но дори тогава той продължавал да се чуди, защо плачат жените. Най-накрая решил да попита Господ:
– Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно?
А Господ се усмихнал и отвърнал:
– Когато създавах Жената, тя трябваше да е различна и много специална: ~ Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство… ~ Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й… ~ Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това… ~ Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я наранили много… ~ Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му… ~ Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него… ~ И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост…
– Виждаш ли, сине – завършил накрая Господ – красотата на Жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си…
Красотата на Жената е скрита в очите й, защото те са пътят към сърцето й – мястото, където тя носи любовта…
