Можем ли да променим миналото?
16/03/2010 |
Можем ли с решенията, които вземаме днес, да променим миналото?
Модерната физика потвърди, че частиците притежават много възможни състояния и те са налични докато настоящият акт на наблюдението им придаде реални физични свойства. Докато това не се случи, не същестува в миналото. Дори велики физици като Стивън Хокинг и Джон Уилър (един от последните сътрудници на Айнщайн) са съгласни с това.
Нова научна теория, наречена биоцентризъм, разглежда миналото като рамка от събития, дефинирани от нашето съществуване. Голяма част от тях са все още в потенциално състояния и предстои да бъде определена.
Преди 2 години екип от френски учени публикува резултатите от ключов експеримент в престижното списание Science и доказа, че това, което правим днес, в настоящето, може да промени всяко събитие, което вече се е случило в миналото.
Когато се разхождате в гората и и наблюдавате дърветата, „вероятностните вълни се деформират” и бъдещето остава заключено в тях. Така например, когато погледнете към земята, има известна степен на несигурност за това, какво ще видите долу. Ако решите да изкопаете дупка, за да посадите дърво, съществува вероятност да попаднете на камък тук или там. Разбира се, вероятността да откриете диамант е много по-ниска, отколкото да откриете пясък. Но всички тези вероятности съществуват и във всеки момент вие ще преживявате или удара върху камък, или усещаето за рехава почва.
Същността на материята е следната: физическата реалност започва и свършва с наблюдателя. Ние не можем да отидем отвъд наблюдателя при нашите възприятия за пространство и време.
Като човешки същества, ние приемаме ума си за даденост. В нас живеят книги като Законите на Нютон и Произхода на видовете на Дарвин. Дарвин приема възможността животът да е произлязъл от неорганична материя.
През 1953 г. Стенли Милър поставя газова смес, отговаряща на геофизичната среда на ранната Земя, под действие на електрични сигнали, съответстващи на електрическите явления в атмосферата. След седмица течността потъмняла и нв нея било установено наличието на аминокиселини – градивните частици на протеините. В последващи експерименти били създадени и по-сложни органични молекули, като нуклеинови киселини, преносители на генетичната информация.
Успехът на тези експерименти обаче става при наличие на живо същество. Нашето взаимодействие с молекулите е необходимо, за да съществуват те като реални обекти. Половината от експеримента се състои в присъствието на учения, който може да не осъзнава, че неговото съзнание прави възможно съществуването на пространството. Вселената не функционира механично, като часовник, и физическата реалност свършва там, където липсва наблюдател.
„Ние сме участници в създаването на Вселената в далечното минало, казва Уилър. Когато наблюдаваме светлината от отдалечен квазар от центъра на галактиката, ние участваме с квант наблюдение в огромен мащаб. Това означава, че наблюдавайки светлината днес, ние влияем върху пътя й преди милиарди години.”
Изборите, които правим днес, променят реално миналото.
1 | 2 | 3
Превод: Мая Живкова
Източник
