Губернаторът на Киото седял по навеса и четял книга. Долу майстор-каруцар поправял каретата му. Губернаторът оставил книгата и започнал да наблюдава действията на майстора. След това го попитал: -Ти си толкова стар, а сам ремонтираш каретата. Нямаш ли помощник? -Прав си – отговорил майсторът. – Аз научих синовете си на занаята, но не мога да им предам изкуството си. А тук работата е специфична и е нужно изкуство. -Мъдро говориш – отбелязал губернаторът. – Разясни ми по-подробно мисълта си. -Мога ли да те попитам, какво четеш? И жив ли е човекът, написал тази книга? – попитал в отговор старият майстор. Губернаторът се намръщил. Виждайки това, старецът казал: -Не се сърди, моля те! Сега ще поясня. Виждаш ли, синовете ми правят хубави колелета, но не са достигнали съвършенство в работата. Аз съм го достигнал, но как да им предам опита си? Истината е по средата … Ако направиш колелото здраво, то ще бъде тежко и грозно. Ако се постараеш да го направиш изящно, то ще бъде ненадежно. Къде е линията, къде е мярката, от която се ръководя? Тя е вътре в мен, аз съм я постигнал. Това е и самото изкуство, но как да го предам? В твоята карета колелетата трябва да са изящни и здрави едновременно. Затова и се налага на мен, стареца, сам да свърша тази работа. Така е и с трактата, който ти четеш. Човекът, който го е написал преди много векове, е достигнал висока степен на разбиране, но не е могъл да предаде самото него.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
