Продължение от „До САЩ и назад – част I: София -> Брюксел -> Вашингтон -> Myrtle Beach“
След като вече бяхме отседнали при мениджъра на едното момиче, на следващия ден ни разведе из курорта, за да го опознаем, както и да си намерим къде да отседнем. Радостно, още първия ден успяхме да се сдобием с „хралупата“, в която щяхме живеем приблизително 4 месеца. Стаята с която се уредихме, беше в мотел, който се намира на централния булевард на курорта със звучното име „Ocean blvd“, най-вече защото е на около 20м. от океана. Което от своя страна значеше, че от терасата ни ще имаме изглед към океана. Какъв кеф, а? 🙂
Та след като се установихме в мотелската стая, отрашихме към WallMart (еквивалент на „METRO“), да си вземем малко провизии, колелета, телефони и … цифров апарат, че без снимки на къде? 🙂 Естествено, като новобранци се прецакахме малко с колелетата, като платихме по 80$ парчето, които така или иначе малко по-нататък ни ги откраднаха. Винаги можете да си намерите колело за 15-20$, така че не си вземайте колелета от WallMart!! По пътя навръщане, който беше около един час, ни подминаваха доста от дошлите за Black Bike Week мотористи.
За Black Bike Week няма какво толкова да кажа. Миналия сезон (2007) е имало 200,000+ мотористи, плюс още толкова туристи. Този сезон бяха една идея по-малки цифрите, което все пак си е доста! Освен цялата дандания покрай хората, беше и доста шумно покрай всички мотори, тунинговани коли и прочие, чиито шествия продължиха цяла седмица от 10ч. сутринта, до към 5ч. сутринта на следващия ден. Добре, че отидохме една седмица по-рано, да се насладим пълноценно, още повече, че трябваше да започнем работа чак на 29 Май (ако не ме лъже паметта).
По време на Black Bike Week се шляехме безцелно из курорта, с единствената цел да се забавляваме и да го опознаем. Отидохме до работното ни място (Sea Mist Resort), да го видим все пак къде е, както и до Broadway at the Beach, където щеше да работи едно от момичетата. Доста приятно местенце. Всичките му атракции, заведения, магазини и прочие, обграждат едно изкуствено езерце, пълно с шарани и патки, които могат да се хранят с едни зрънца, които струват по 0,25$ шепичката.
Малко след Black Bike Week, трябваше вече да започнем работа, което значеше, че трябва да се сдобием със SSN (a.k.a Social Scurity Number, или номер за осигуровките). Та въпросното картонче, може да се вземе единствено от Conway, който се намираше на около 30-40 мин. с кола от Myrtle Beach. Честно казано, това е най-умрелия, горещ, без грам вятър, скучен, скапан град, без нито един магазин, който можете да си представите. За съжаление, всеки студент, който планува да работи в Myrtle Beach, ще трябва да вкуси от „красотата“ му.
Работата си вървеше нормално, няма да наблягам толкова на нея. Настъпи Юни месец – месецът на абитуриентите. О, да! Най-накрая 🙂 През целият месец, Myrtle Beach бе пълен с 17-18-19 годишни тийнове. Е, верятно някои не са били абитуриенти, а просто ученици, но все пак … Този месец беше един от любимите ми. За момент се почуствах като в България.
След този месец, имаше известен период на затишие и скука. Вършихме стандартните неща – работа, кино, вечер с колеги и приятели, сън … и на следващия ден по същия начин. Като казах кино, точно това лято успях най-накрая да вкуся магията от премиерата на някой от така наречените „блокбъстъри“. Премиерите са обикновено в Четвъртък в 00:12 минути през ноща. И всички кино зали се пръскат по шевовете (малко футболен термин). Филмите които изгледах за лятото са Indiana Jones 4, Wall-E, Kung-Fu Panda, Wanted, The Dark Knight, The Mummy: Tomb of the Dragon Emperor (на който заспах btw …) … и някой друг, който не помня 🙂 Един-два филма изгледахме и на roadtrip-a ни до Orlando, Florida, но за него в следващата тема 😉
Sea Mist Resort – комплекса в който работихме трима, от четворката която бяхме сформирали. Общо взето, един от известните комплекси в курорта, защото собственика държи и местния „увеселителен парк“. В кавички е, защото не е кой-знае какво. Но при всички положения, е в пъти по-як от бившия Sofia Land 🙂 Та комплекса оперира основно със семейства и така наречените „family reunion“ – сбирка на майки, тактовци, лели, чичовци, сваковцки, стринки, баби, дядовци, братовчеди – първи, втори, трети … десети и прочие … Моята работа беше в магазина за сувенири, другото момче като спасител в плувния комплекс на хотела, а едното от момичетата като сервитьорка в ресторанта.
Към края на работното лято, се наех да организирам екскурзията до Florida, за която споменах по-горе. При това с rent a car. Уредих колата, билети за Universal Orlando Theme Park в Orlando, Florida, буукнах (термин, за резервация) и двете стаи – в Орландо и Маями – за да ни е уредено всичко. Междувременно организирах и дву-днения ни престой в Амстердам навръщане към България, но за него по-нататък. Момичетата решиха да посетят и New York City преди потеглянето към Florida (все пак работеха като сервитьорки и можеха да си го позволят), но пътуваха със самолет. Та след тяхното завръщане от града който никога не спи, затегнахме багажите, взехме кола под наем – Nissan Versa 2009 и отпрашихме към така бленуваната Florida
