Колко не е важно да бъдеш президент…

12
Добави коментар
Lovech
Lovech

Колко бяха оптимистите, които останаха разочаровани, след като импийчмънта на Гоце не успя? Сигурно са били много… Простата аритметика ме провокира да правя разни сложни сметки. Някъде около 150 народни представители са гласували за предсрочното освобождаване на президента Първанов. От друга страна други два милиона народни гласа направиха от бившия софийски кмет настоящ премиер. Каквото и действие да предприемем, крайният резултат няма да е в наша полза.

Театрото, което се разиграва на политическия мегдан никак не ми е интересно. Само зрелища, без хляб. Защото „хлябът е малко, хлябът не стига, деца…”. Или е разпределен така, че за народа да остане само една, единствена филия от която да си направи циганска баница. Е, ядохме я циганската баница в продължение на поне осем години, и още ни присяда от нея… Сами сме си виновни, и прав е Алеко, който казва, че робуването за нас е блаженство.

Случките в дните на страстната седмица не будят никакви страсти в мен. Единствено апатия и малко размисли на тема „Колко важно да бъдеш президент…”. За Първанов явно е важно. Гоце има почти 20-годишен стаж в политиката. Той е ненадминат в рафиниранитеи и изтънчени лъжи. Кратката ретроспекция на богатото му партийно минало връща спомнена за другарската му подкрепа на истинския виновник за кръвопролитията в Югославия – Милошевич, антибългарското му сътрудничество с Доган и неговите пипала, любовната прегръдка с Путин, която обезкърви родната икономика, но за сметка на това напълни собствената му касичка и тази на Партията – майка. Първанов взе каквото можа, но все пак явно разбира, че губи. Не от празнодумецът Борисов, който се цупи, че Националната телевизия излъчва пресконференцията на президента на живо, а него го включват по телефона. На Гоце му остава някаква си година и половина, а след това? Какво ще прави един историк от БСП? Едва ли ще кръстосва пътищата на Родината с някой тунингован Голф с пернишка регистрация. Най-вероятно ще си брои милионите на някой слънчев остров, докато Бойко се чуди защо не го дават по телевизията…

Затова трябва да поправим грешката си и никога повече да не допускаме в българската политика ченгесарско-еничарски отрепки като Доган и Първанов. Все си мисля, че имаме някакъв шанс да създадем една нова и може би автентичната демокрация. Трябва да престанем да живуркаме в ориенталско-руската олигархично-деспотска и на моменти милиционерска реалност и най-накрая да се събудим. Защото това нашето не е сън, а кататония.

Важно е кой ще бъде следващият президент на България, а още по-важно е да не повторим грешката от 5 юли 2009 година. Защото театрото може да задоволява тълпата известно време, но гладната тълпа не търпи кофти актьори. А и на мен вече взе да ми писва от циркаджии, каквото и да означава това…

Мамка му!