Стотици изпратиха един от най-харесваните ни актьори Иван Балсамаджиев. Поклонението пред него беше в столичната църква „Света Неделя“. Балсамаджиев ни напусна часове преди Христовото възкресение. След пет години борба с рака, болестта победи него. Иван Балсамаджиев си отиде на 57-годишна възраст. Сякаш усещайки смъртта си, две седмици преди нея, казал на съпругата си, че или ще си отиде на свят празник или ще успее да прескочи и този път трапа.
„И там в Отвъдното, все е живот“, смяташе актьорът, създал редица шоупрограми, участвал в десетки театрални спектакли, няколко филма, сред които „Дишай, човече“, „Лавина“, „Човек в космоса“.
Ето с какви думи изпратиха Иван Балсамаджиев изпълнителите Панайот Панайотов и Маргарита Хранова, композиторът Хайгашот Агасян, актьорът Славчо Пеев:
Панайот Панайотов: Той си беше светла душа, защото около нас има и много тъмни сили и това се откроява. Беше всестранно развита личност, универсален човек и артист. Владееше всички тънкости на нашия занаят, на шоубизнеса.
Славчо Пеев: Той беше светъл човек. Той беше усмивка. Аз не съм се срещал с него на сцена, обаче на естрада много пъти. Отдаваше му се много добре пеенето, танците, пародията. Беше много весел.
Маргарита Хранова: Иван беше един веселяк. Страхотен човек. Ние дълго време работихме с него заедно с Искра Радева. Той смяташе, че се е преборил с болестта, но за съжаление не се случи това. Доскоро играехме една пиеса, която се казваше „Крадци по гащи“. Една комедия, в която той се правеше на много шантав. Какъвто всъщност си беше.
Хайгашот Агасян: Бяхме много близки. Ние сме съученици. 20 дни имаме разлика, обаче много се обичаме и много се уважавахме. Били сме толкова години заедно на сцената, колко песни е изпял Иван…Той е много талантлив актьор, но е още по-талантлив като музикант и певец. Господ му е дал много качества. Беше човек с тънка ирония, смях, майтапи.
Панайот Панайотов: Много съм раздвоен. Защо добрите момчета първи си отиват, а оставаме ние говедата? Чувствам винаги някаква несправедливост, че ме изпреварват. Той си остава една светла душа и самият той ще свети. Отделно от това съм убеден, че сега, в момента, е на едно много хубаво място, много светло. Там няма болки, няма страдание, няма завист.
Хайгашот Агасян: Не мога да си обясня защо в такъв разцвет на силите си, на 57 години, трябва да си отиде човек като Иван Балсамаджиев. Нямам обяснение каква логика има извън нас, която по този начин прибира едни можещи, стойностни и достойни хора. Ванката…голяма работа. Просто си вървя и си мисля…вероятно е необходим горе.
Репортаж от поклонението можете да чуете в прикачения звуков файл.
