Тихоокеанската аяния цъфти, ако удължите нощта
Цветето, известно още като сребристо-златна хризантема, е много устойчиво на болести. Става въпрос за Ajania pacifica ( синоним Chrysanthemum pacificum) тихоокеанска аяния у нас я наричат аджания.Родът Ajania включва около 30 вида, разпространени в Централна и Източна Азия. Това са многогодишни растения с разклонени, гъсто облистени стъбла. Растението може да се отглежда навън от май до октомври – ноември със зимуване в хладна оранжерия. В по-топлите райони на страната може да се остави да зимува навън, като се изреже надземната част и се защити кореновата система със сухи листа или слама, но отново съществува риск от частично или пълно измръзване. Предпочита пряко слънце или полусянка, влажна богата почва с участие на торф.
Зимува в прохладно помещение.След цъфтежа през октомври – ноември, преди падане на снега, е желателно аянията да се прибере в оранжерия или в дома. За съхраняването на растенията през зимата е подходящо прохладно, дори тъмно помещение с температура около 10-15° С. Поливането е рядко. За следващата година могат да се използват същите растения, които след резитба напролет се възстановяват, но най-добрият вариант е да се „подновят”. През май растенията се изнасят навън или се оставят в стаята, но без риск от прегряване. За стимулиране на по-ранен цъфтеж (пролетен или летен) се практикува намаляване на осветлението (затъмняване от 17 до 8 часа всеки ден в продължение на 8 седмици) чрез покриване на растенията с черен полиетилен, картонена кутия или фолио.
Има интересни сортовеНай-използваните култивари на тихоокеанската Аяния са от сортова серия: Sarah – компактни, с жълти цветове , Mimosa – c равномерен растеж, бели и розови цветове. Тихоокеанската Аяния е изключително устойчива на болести и вредители и перспективен вид, както за отглеждане навън като многогодишно растение с прибиране през зимата, така и в интериора. Може да се използва като цъфтящо и листнодекоративно растение в комбинация с камък, бордюри, заедно с хризантемите и други есенно цъфтящи видове.
Особености- Това е растение на късия ден т.е образува листна маса при дълъг ден, а цъфти при къс ден (около 9 часа). Естественият период на цъфтеж при наши условия е октомври – ноември. – Наблюдава се продължително задържане във фаза „бутонизация“ т.е от момента на образуване на съцветията (септември) до отваряне на цветовете .В тях минават поне 4-5 седмици. – Растението изисква неутрална до леко кисела почва (рН 5.6-6.5). Предпочита по-ниски положителни температури през вегетационния период (20-22 С) и по време на цъфтеж (16-18 С), но при много студени зими измръзва.
