Какво има да му се умува на меренето с кантар? Елементарно е, качваш се, гледаш и каквото покаже. Момент! Не изпускаме ли нещо? Всъщност, меренето с везна е процес, които трябва да се извършва винаги по един и същи начин, а резултатите от премерването не се интерпретират еднозначно всеки път.
Важно ли е колко тежим?
Теглото на тялото е важно, когато трябва да се съобразяваме с външни фактори като: колко килограма издържа асансьорът, колко мг. антибиотик да изпием и др. Наблюдава се обаче тревожна тенденция хората да свързват спортната си форма и понятието за добър външен вид с показанията на кантара в банята.
Като причини за появата и за масовото разпространение на това лишено от логика схващане могат да бъдат посочени популярните, но анти-хуманни модни критерии и старите, но все още използвани медицински стандарти. Въпросните, отречени вече закономерности се превеждат и преписват от списание в списание, без особена проверка на актуалността им.
Виновник номер едно е т.нар. „Индекс на телесната маса“, популярно изобразяван с абревиатурата BMI. За използването му е достатъчно да знаете ръста и теглото си. Когато калкулирате обаче, се оказва че индексът ви показва „в норма“, а все още имате коремче или пък, че сте „извън норма“, а Вие сте по-мускулести и по-релефни от всякога. Това повдига някои въпроси, чийто отговори съм се постарал да изясня по-долу.
Какво със сигурност не може да ни каже?
Няма начин кантарът да определя външния ви вид, освен ако не сте спортисти, готвещи се за състезание в стриктна категория. Теглилките показват Вашето тегло, но не и какво се крие зад него – мазнини, вода или мускули. Поне така беше при старите електронни и механични модели. Модерните електронни везни могат да измерват телесната ви композиция по определени стандарти, като показват процента подкожни мазнини, костната маса и масата без мазнини. Въпреки всичко изброено на дисплея на модерния кантар, той няма как да отчете каква е формата и пропорцията на тялото Ви.
Какво може да ни каже кантарът?
Основното предназначение на кантара е свързано с мониторинг над телесното тегло като част от комплексно следене на телесните параметри. Да следите теглото си, без да отчитате мазнините си, мускулната си маса, обиколките си и цялостният резултат по дрехи и огледало, е не само слабо ефективно, но и става причина за поява на сериозни самозаблуди. Недоразуменията са свързани с много и популярни грешки, които допускаме върху кантара.
Къде и кога бърка кантарът?
По-точно е да се запитаме: „Къде бъркаме ние, ползвайки кантара?“ Най-честата грешка е в прекомерно честият мониторинг при лоша процедура по измерване. Веднъж се мерим с дрехи, друг път с обувки, ту се мерим вечер, ту сутрин. Склонността да се измерваме възможно по-често в желанието си да забележим прогреса всъщност крие последния, понеже стъпките към новото тегло изглеждат малки, когато ги следим под лупа. Най-честите грешки, които се допускат при използване на кантар са:
измерване с различни кантари и съпоставяне на резултатите;
измерване с механичен кантар, който бива поставян на ново място всеки следващ път, без да се следи за нивелирането му;
измерване в края на деня, когато вече е погълната много храна;
измерване с дрехи/обувки или часовник/телефон в ръка;
всекидневно измерване – води до демотивация.
Как да използваме кантара?
За да ви бъде полезна везната, трябва да се използва по определени правила. Ето и какви са те:
измервайте се винаги на един и същ кантар;
не местете кантара или го поставяйте винаги на едно и също място, след което го нивелирайте;
измервайте се винаги сутрин, след като сте посетили тоалетната;
измервайте се на фиксиран срок, но не по-често от веднъж на две седмици;
когато умувате върху годишния си фитнес план, не фиксирайте желано тегло, а по-добре се насочете към даден процент на подкожните мазнини и определено количество маса без мазнини.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Владо има дългогодишна практика на треньор, нутриционист и публицист. Отговорен е за подбора на тематично съдържание и неговата научна редакция. Играе основна консултативна роля във форума на медията.
