„Намери си работа, която обичаш и цял живот няма да ти се наложи да работиш“ – така е казал Конфуций и се убеждаваме колко е прав.
Когато човек наистина го иска, той успява да намери работата, към която се стреми и да работи това, което е искал. Тези, които не го постигат обикновено или не са наясно какво искат или не полагат достатъчно усилия, криейки се зад маската на мрънкането и несполуката.
Дори понякога да заемаме перфектния пост, да изпълняваме приятна длъжност и да сме удовлетворени от заплатата, може пак да не се чувстваме щастливи и доволни, докато работим.
Някои хора ще кажат: „Какво искаш? Все си недоволен!“ Не бързайте да поемате цялата вина и да се обвинявате, а помислете рационално защо се получава така, че не сме щастливи в работата, която работим.
Причините може да са разнообразни, но не е трудно да ги открием и да се опитаме да ги групираме.
Лични неприятности. Хората не сме машини. Когато нещо ни тежи и не се чувстваме щастливи и удовлетворени, това неминуемо се отразява на работата и на тонуса ни. Болен близък или проблеми с половинката могат да ни изкарат от равновесие още със ставането от леглото сутрин. Дразнещи колеги. Дори да е само един, ако е в постоянното ни обкръжение, понякога може да ни докара до крайно изнервени състояния. Дали ще е твърде нахален и съвършено глупав, достатъчно е да стигнем до момент, в който не го понасяме. Тогава вече опитите да се отървем от него се превръща във фикс идея номер едно и само като го видим, настроението ни се скапва. Еднообразието. Скуката и рутината могат да убият най-красивата любов и удоволствието от най-приятната работа. Именно затова трябва да намирате различни начини да се разтоварвате психически – бърз шопинг в обедната почивка, разглеждане на забавни снимки, кратки телефонни разговори с близките. Тези методи ще ви помогнат да се разтоварвате и да не се отегчавате от еднообразният темп на работа. Твърде дълго време не сте си почивали. Ако не сте си вземали няколко свободни дни, за да избягате с любимите хора някъде извън града и натоварването ви идва в повече, няма начин да избягате от ситуации тип „Изпушвам! Не мога повече тук!“ Не се поддавайте да напуснете или да се изпокарате с колегите си в тези ситуации, просто си вземете няколко дни почивка. Ще видите, че след като сте си отдъхнали ще се върнете с още по-големи сили на работа и с желание за работа. Заблуждавате се, че това е вашето място.Понякога младите хора мечтаят да работят определена работа, без да са достатъчно наясно какво ще представлява тя и как ще се чувстват. Имах една приятелка, която от малка мечтаеше да работи в банка. Порасна, завърши подходяща специалност и започна да кара стаж в банка. Не след дълго я назначиха и тя започна работа. Но, оказа се, че темпераментът й не беше за тази работа. Тя обичаше да се шегува, да говори, прекалено, да се занимава с развлекателна дейност. Не се задържа и половин година в банката и вече беше сигурна, че ще работи всичко друго, но не и това. Сега е сватбен агент и се чувства страхотно. Така че, ако работата ви не ви кара да се чувствате пълноценни, замислете се дали не робувате на стереотипи или на чужда преценка за това кое би било добре за вас. Ако се чувствате потиснати по време на работния процес, много е важно да откриете причината и да я отстраните, колкото се може по-бързо. Ако и това не помогне, значи проблемът е по-сериозен и трябва да помислите за по-сериозна промяна.
21.07.2008/Деси Великова
