Най-страшните загуби са онези, които не забелязваме.
Представете си, че човек дълго и мъчително гради къща. Този фундамент може да издържи два етажа. Човекът получава удоволствие, когато издига стените и подготвя помещението за живеене, а от строителството не изпитва никакво удоволствие. Ето че е построен и измазан първият етаж и започва строежът на втория. Човекът е щастлив двойно: мечтите му и желанията му се сбъдват, и в преследване на човешкото щастие той започва да строи трети, а след това и четвърти етаж. И изведнъж идва някакъв чиновник и казва: „Махнете третия и четвъртия етаж, това не ви е позволено!“. Човекът се гневи, страда, мрази и не разбира,
че допълнителните два етажа могат да го погубят. А ето как изглежда това в реална ситуация. Например, човек е направил смисъл на живота си стабилността и материалното благополучие и нещата му са тръгнали добре, появили са се пари и успех. Това е напълно естествено, защото по-голямата част от енергията си той е насочил за реализацията на плановете си. В съзнанието ние можем колкото си искаме да се покланяме на материалните блага и да виждаме в тях само положителното. Но за душата ни, която е свързана с подсъзнанието и емоциите, всичко изглежда съвсем иначе: там светът е един, и целта и смисълът на всичко е постигането на единство с Твореца. Всяка друга цел просто се унищожава.
И ето човек, който има успех, пари, стабилност, започва да се стреми към материалните или духовните ценности не само на нивото на съзнанието, но и на нивото на чувствата. Тази ориентация от съзнанието се премества в подсъзнанието и изведнъж в живота му се случва неразбираемо и необяснимо събитие. Човек живее и натрупва инерция на отричане от Бог, тоест грехове. Смъртта обикновено снема тези грехове. Но ако те остават в душата, то по-нататък се натрупват вече в обществото, и тогава обществото или народът трябва да загинат, за да спрат този процес. По тази схема са измирали цели цивилизации.
