Когато, като малък, е размишлявал за бъдещето си, Vlado Kalember никога не се е представял като певец и музикант. Както казва, той е един от щастливците, чието хоби е станало професия.
– Когато бях на 15, всички момичета харесваха момчета с дълги коси и китари. И понеже хормоните надделяха, започнах да свиря – разказва Kalember.
Тогава си пуснал коса и дните му минавали в свирене на плажа, където се събирали връстниците му и по-важно – връстничките му. Когато станал на 19, дошла модата на танците и момичетата избягали от плажа на терасите.
– Не ми оставаше нищо друго, освен да намеря бенд, да заменя акустичната китара с електрическа и да свиря на танцовите забави. Всяко поколение си има своите тенденции, по моето време беше модерно свиренето и момичетата обичаха момчетата от бенда. За щастие, имах успех и със свиренето и с момичетата – смеейки се обяснява популярният днес певец.
Когато навършил 20, в Хърватска били популярни бендовете като „Bijelo dugme“, „Divlje jagode“, и нощният живот се преместил от терасите на концерти.
– Имах организационни способности, та уредих и това. Започнахме да правим концерти. Винаги съм си казвал, че ще работя нещо друго – това е само временно забавление, докато съм млад. През 70-те и 80-те години хората се занимаваха с музика, докато завършат факултет и след това работеха по специалността си. Ние сигурно сме първите, които обърнахме тази тенденция и хобито ни стана професия.
Едно от детски му желания, които се меняли ежедневно, е и рисуването:
– Исках да бъда Робин Худ или Тарзан, типични детски фантазии, но това, което за дълго ми беше в ума е рисуването. Мога да кажа, че бях един от най-добрите художници в училище. Редактирах и илюстрирах училищния вестник. – спомня си Vlado, който и сега обича да рисува.
– Наскоро купихме със съпругата ми (челистката Ana Rucner – б.р.) на сина си от онези играчки – табло, на което се рисува и после го изтриваш. Малко се заиграх и направих портрет, а Ana ахна.
Певецът признава, че не е толкова добър художник, защото не се е занимавал сериозно и се чуди какво би било, ако професията му беше рисуването, а не свиренето.
– Кой знае какво щеше да бъде, ако бях станал художник. Може би щях да съм известен и ценен творец. Поне, като рисувам на сина си автомобил, прилича на автомобил – смее се Vlado.
