в. Ню Йорк таймс
Южнокорейският президент И Мюн-бак посети Китай, докато напрежението в страната му расте. Той се надява да получи китайската подкрепа за строги международни санкции срещу Северна Корея, ако се окаже, както се очаква, че КНДР носи отговорност за потъването на южнокорейски кораб. Според експерти обаче вероятността той да получи тази подкрепа е малка, което е отражение на засилващата се роля на Китай на Корейския полуостров.
След като встъпи в длъжност през 2008 г., И сложи край на “слънчевата политика” на помощи и ангажименти за Северна Корея, с което засили китайските опасения за нестабилност и тласна Северна Корея към икономическата прегръдка на Китай. В крайна сметка това може да предостави на Пекин повече преимущества в определянето на съдбата на северната половина от Корейския полуостров, ситуация, която много южнокорейци определят като кошмар.
“Влиянието на Китай стана толкова значително, че вече май можем да твърдим, че сега Пекин може да претендира за първото и последно парче от ябълката на Корейския полуостров”, заяви И Бьон-чхул, представител на Института за мир и сътрудничество в Сеул, който използва корейска поговорка, за да отбележи, че Китай може да получи всичко, което поиска.
Дори и консервативно настроените, които обикновено се противопоставят на помощи за КНДР, предупреждават за превръщането на Северна Корея в китайска колония всеки път, когато се появят съобщения за китайски компании, които придобиват на изгодни цени севернокорейски пристанища и мини. Тези страхове несъмнено са преувеличени, но съдържат и зрънце истина, отбелязват експерти.
“Опасението на Южна Корея за увеличаващото се китайско влияние в севернокорейската икономика е основателно”, изтъкна Джон Делъри, един от директорите на Центъра за американско-китайски отношения в Обществото “Азия” в Ню Йорк. ” Въпреки това, смятам, че това е резултат от решението на И Мюн-бак да запази “слънчевата политика”, а не толкова стратегически заговор на Китай за икономическа колонизация на Северна Корея”.
Китай, който осигурява близо 70 процента от севернокорейската търговия, е страната, която може да окаже необходимия икономически натиск и да тласне изолираната Северна Корея към ръба на колапса, или както се надяват Вашингтон, Сеул и Токио, да я притисне, за да се съгласи на отстъпки за програмата си за ядрени оръжия.
Пекин обаче винаги ще внимава с въвеждането на по-строги санкции. Евентуално разпадане на Северна Корея може да доведе до вълна от бежанци по общата им граница или да я изложи на натиск за евентуална военна намеса в случай, че Южна Корея и САЩ нахлуят в Северна Корея, за да конфискуват ядрения й арсенал и да създадат прозападна обединена Корея на китайската граница. Най-сериозното опасение по отношение на Северна Корея е да се запази стабилността, докато санкциите заради непреклонното й поведение или натиска да се откаже от ядрените си оръжия остават на по-заден план.
“Китай има по-голям интерес да поддържа статуквото и да избягва нестабилност, затова и смята, че развитието на търговия ще помогне нещата в Северна Корея да не пропаднат”, твърди Дейвид Строб, експерт по Северна Корея в азиатско-тихоокеанския изследователски център Шоренстейн в Станфорд, който преди това е бил високопоставен служител на Държавния департамент, специализирал се в проблемите на Североизточна Азия.
Китайската дипломация маневрира между Северна Корея и нейните противници, точно както Северна Корея настройва местните сили една срещу друга, за да си осигури спасителен пояс, който я държи на повърхността и й позволява да избягва политическите промени, докато разработва ядрените си програми. В миналото, санкциите доведоха до смесени резултати срещу Севера, и по-често я провокираха да проявява повече упоритост в неподчинението си.
Цзин Цзинги, китайски специалист по корейски въпроси в Пекинския университет, заяви, че потъването на южнокорейския кораб е изтъкнало слабостите в позицията на И Мюн-бак. “Фактът, че Южна Корея продължава да говори за международно сътрудничество с Китай и други страни показва, че И Мюн-бак е загубил инициативата в отношенията между двете Кореи”, отбеляза Цзин. “Китай ще бъде много внимателен”, допълни той. “Няма да смята, че оказването на натиск върху Северна Корея ще помогне за решение на проблема”.
Китай, който се стреми към засилване на стабилността и намаляване на икономическия риск в региона, ще търси по-добри отношения между двете Кореи, твърдят експерти, но точно обратното се случи при И. “Китай вероятно ще си подели с Южна Корея бремето на икономическия ангажимент, а ако е необходимо, ще продължи да бъде единственият икономически изход за Северна Корея”, заяви Делъри от Общество “Азия”. “Гладните за ресурси, ориентирани към стабилност и несклонни към санкции китайци ще продължат да запълват празнините, останали от разрушеното междукорейско сътрудничество.”
В Южна Корея хората продължават да се отнасят с подозрение и страх към Китай, който беше на страната на КНДР по време на Корейската война. Официално, целта на Северна и Южна Корея е повторното обединение на полуострова, но за момента това е малко вероятно. Северна Корея ненавижда американското военно присъствие в Южна Корея, точно както южнокорейците настръхват срещу китайското влияние в КНДР.
Китай, от своя страна, знае че в исторически план корейците никога не са били гъвкави съседи и Северна Корея е ненадеждно място за инвестиции, доказателство за което бяха жестоките севернокорейски заплахи за конфискуването на имоти на южнокорейски инвеститори в курорта Диамантената планина и в Кесон. Според слуховете, Китай се е оплакал на Северна Корея за влаковете с помощи, изчезнали в КНДР, очевидно откраднати и унищожени.
“Въпреки публичната им реторика за близките им отношения, официални представители в Китай и Северна Корея споделят дори пред американски представители колко много не се харесват едни други”, изтъкна Строб, експертът по Северна Корея в Станфорд. “Севернокорейски представители на няколко пъти са изтъквали пред американски официални лица, че ще бъде от интерес за двете страни да бъдат стратегически партньори, за да се противопоставят на Китай.”
По БТА
