1
2
3
4
5
(38 гласа, оценка 4.16 от 5)
Каква е биологията на белокрилката?
Оранжерийната белокрилка развива до 10-12 поколения годишно и зимува по растенията, отглеждани в оранжериите, и по цветята в домовете. Обикновено през втората половина на април или началото на май възрастните насекоми напускат оранжериите и прелитат на открито. Те се заселват по плевелната растителност, зеленчуковите и други култури. Белокрилките се заселват от долната страна на най-младите листа. През деня те стоят неподвижно и само при обезпокояване (раздвижване на леторастите) се разхвърчават на къси разстояния и отново кацат по долната страна на листата. През нощта са активни и прелитат от едни растения на други.
Женските белокрилки снасят оплодени и неоплодени яйца по долната страна на листата на групи и по рядко поединично. Те избират най-младите листа по върха на растенията или на разклоненията. В една група има по 10-15 и повече яйца в зависимост от културата и степента на окосмяване на листата по долната страна. Една белокрилка снася обикновено 150-250, рядко до 550 яйца. След 8-15 дни от яйцата се излюпват ларви, които смучат сок главно по долната страна на листата и по-ограничено – от листните дръжки, стъблата и плодовете. Ларвите се развиват за 18-55 дни, след което се превръщат в пупарий, а по-късно във възрастни, които отново снасят яйца. Развитието се повтаря до октомври, когато възрастните белокрилки мигрират по растенията в оранжериите или по цветята в домовете, където се развиват през зимата и рано напролет. При полски условия възрастните белокрилки се наблюдават до ноември, но при понижаване на температурата под 0°С (от 2 до 5°С) те умират.
Как се води борбата с белокрилката?
Борбата срещу белокрилките, се провежда главно по зеленчуковите култури в оранжериите. Тя е ефективна, само когато всички мероприятия – агротехнически, химични, биологични, физико-механични и др. са съчетани в единна система и са съобразени с плътността на популацията и възрастовата и структура. Растителната защита трябва да започне още с подготовката на оранжериите, за отглеждане на разсада или за разсаждане на културните растения. Тя трябва да продължи до края на вегетационния период. Задължително е да се унищожат всички растителни остатъци от предишното производство и плевелите, както в оранжерията, така и около нея (особено поветицата). Агротехническите мероприятия, които осигуряват здрави и силни растения, трябва да се прилагат качествено и в срок.
Препоръчва се третиранията да започнат още при разсадопроизводството, след образуване на първите същински листа. Мероприятието е насочено срещу възрастните преди яйцеснасяне, за ограничаване плътността на неприятеля. Извършва се дву-трикратно третиране през 6-8 дни с контактно действащи инсектициди. Борбата трябва да продължи и след пикирането на разсада, с двукратно третиране. Първото се провежда 2-3 дни след пикирането, а второто 2-3 дни преди засаждането.
В зависимост от карантинните срокове на химичните препарати и фенологичното развитие на културите, отглеждани в оранжерии, борбата може условно да се раздели на два периода:
от разсаждането на разсада на постоянно място до беритбата на първите зеленчуци;
през беритбения период.
През първия период може да се използват препарати с по-дълъг карантинен период, а през втория – с по-кратък. За този неприятел са одобрени прагове на икономическа вредност само при краставиците. Те са за ларви или възрастни и зависят от сроковете на прилагане и фенофазата.
През есенно-зимния период, във фенофаза 8-10 лист ПИВ е 15 бр./лист, а през пролетно-летния – 10 бр./лист. При плододаване ПИВ е 30 бр./лист през есенно-зимния период и 20 бр./лист през пролетно-летния. Химичните средства трябва да се прилагат диференцирано. Срещу яйцата и ларвите се използва хормоналните инсектициди:
Авант 15 СК – 0.025%; Аплауд 25 ВП – 0,05-0,1% и Адмирал 10 ЕК – 0.05%.
Те засягат и младите ларви. Цинебните фунгициди са токсични за яйцата. Срещу ларвите и нимфите най-добри резултати дават системните, проникващите и транс-ламинарните инсектициди. За възрастните могат да се използват и контактни средства.
Регистрирани препарати за борба с оранжерийната белокрилка са:
Актара 25 ВГ – 0,03%; Актелик 50 ЕК – 0.15%; Моспилан 20 СП – 0,02%; Санмайт 20 ВП – 0.075%; Вазтак 10 ЕК – 0.03%; Децис 2.5 ЕК – 0.05%; Нексид 015 КС – 0,04%; Нуреле Дурсбан – 0.1%; Фюри 10 ЕК – 0.02% и др .
Борбата с белокрилка може да се изведе и с използването на Видейт 10 Л – 1 l/dka приложен, чрез система за капково напояване. Извършват се 2-3 третирания през 15 дни, като първото е 2 седмици след разсаждането. Може да се използва и препарата Актара 25 ВГ, приложен двукратно през 14 дни в доза 40+40 g/dka, при млади растения (до 6-та седмица). При по-възрастни растения третирането може да е еднократно в доза 80 g/dka. Засягат се и останалите смучещи неприятели.
При зелето задължително условие за успешно провеждане на борбата е прибавянето на прилепител (веро) и добро напръскване на долната страна на листата, особено при цветното зеле (карфиола).
Белокрилките бързо развиват устойчивост на използваните инсектициди. За да се избегне създаването на такива популации, трябва да се редуват различни химични препарати, както по активно вещество, така и по механизъм на действие.
