Дилянката (Valeriana Officinalis) е многогодишно тревисто растение, което цъфти от началото на пролетта до средата на лятото. В нашата страна се среща навсякъде из храсталаците и поляните с надморска височина до 1500 м.
С лечебни цели се използват корените и коренищата на билката.
Коренищата заедно с корените се изваждат през есента, когато стъблата започват да изсъхват. Почистени и обработени по специална методика, те се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура до 35°С. Имат светлокафяв цвят, типична миризма и сладникаво горчив вкус. Типичната валерианова миризма се появява при сушенето. Съхраняват се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Готовата дрога от дилянка съдържа етерично масло (0,1-2%), което придава специфичния мирис на корените и осигурява седативното действие на билката. В състава на дрогата влизат и естер на алкохола борнеол с изовалериановата киселина, миртенол, лимонен, камфен, сесквитерпени. Корените съдържат още алкалоидите валерин, хатинин, холин, гликозиди, хлорогенова киселина, ензими, захари, скорбяла, дъбилни вещества, смолисти вещества, флавоноиди и свободна изовалерианова киселина.
Корените на дилянката действат успокоително при безсъние, като имат умерен сънотворен ефект; нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене. Прилагат се за лечение на епилепсия в съчетание с други билки. Дилянката има така наречения уравновесяващ ефект – при възбудено състояние на нервната система билката засилва задръжните процеси в главния мозък, а при умора помага да се мобилизира нервната система..
Билката се прилага под форма на запарка.
Запарка: 2 чаени лъжички корени се заливат с 200 мл вряла вода. Киснат 60 минути. Прецежда се и се приемат по 150 мл 2-3 пъти дневно според необходимостта.
Разработени са и много препарати на основа на дилянка.
При продължителна употреба препаратите от дилянка могат да причинят и храносмилателни смущения. Трябва да се правят почивки между приемите.
Дилянка (Валериана)
