Не знаех, че се казва Събина. Даже не знаех, че й казват Бъни. (Тогава даже не подозирах, че е и ентелегентна…).
Не знаех, че и двамата ще напуснем един и същи форум по (почти) едни и същи причини.
Не знаех и че няколко месеца след това ще станем съавтори на една все още неиздадена книга.
А допреди малко – не знаех и как да озаглавя своето “задочно интервю” с нея. Но докато четох отговорите – заглавието само ме намери.
Барабанен тътен. Прожектори. Сцената е в очакване.
Дами и господа – Събина Панайотова! Или може би – Бъни?!
Пламен Петров: Събина или Бъни? Who is who и защо така?
Събина: Не знам, аз съм и двете личности. Много хора ми казват Бъни. То влезе онлайн от реала, не обратното. Зависи от това от къде ме познава даден човек.
На едно място пишеш, че нямаш хобита – а какво тогава обичаш да правиш? (И какво друго нямаш?)
Ами първо да дефинираме хоби – нещо, което правиш в свободното си време. Хората събират марки, играят шах, катерят скали… почти винаги неща различни от това, което правят като работа. Аз не се занимавам с такива неща. Нещото, което правя с кеф е писането, но то не е точно хоби, защото аз и си изкарвам хляба с това. Освен писането и блоговете, в свободното си време чета, гледам филми, излизам – не мисля, че това са хобита. Затова казвам, че нямам хобита.
Какво друго нямам… нямам време. Адски съм неорганизирана. Това ще ме погуби някой ден, честно!
Имаш котарак, но не е черен – значи не си точно вещица. Какво трябва да може една веща жена и какво означава за самата теб да бъдеш успяла жена? Ти считаш ли се за такава? (веща или успяла)
Абе, ти недей! Знаеш ли колко гадна и ужасна мога да бъда. Не знам какво трябва да може една веща жена. Подозирам, че не са точно готини неща – например да мига невинно, да може да лъже мъжете, да го играе невинна. Тоя тип жени обикновено постигат и получават всичко, което искат. Аз тия неща не ги мога. Знам ли и аз дали съм веща. Веднъж един мъж ми каза, че съм можела да чукам с думи… ама не знам дали се брои.
Дали се смятам за успяла. Ще ми се да се смятам, но аз съм супер критична и самокритична и си давам сметка, че не съм постигнала и една трета от нещата, които искам. От друга страна, аз не дефинирам успеха, като задължително постигане на пари, лъскави неща и положение. Та, по-скоро не, не съм успяла жена, но съм щастлива жена и не се оплаквам.
Блогът “ентелегентно” е групов проект – това плюс ли е или минус? Вярваш ли в индивидуализма или работата в екип е по-правилния вариант?
Има си плюсове и минуси. От една страна един блог с много автори има много повече козове. Разнообразието е много голям плюс. Всеки автор потенциално привлича различни читатели, носи различен стил, придава различна стойност на проекта. Минусът е, че каквото и да говорим, чисто организационно е по-сложно.
Иначе, реалното погледнато индивидуалността дърпа доста повече напред, по-силен двигател е, но пък няма нищо по-приятно от работата в точния екип. Важен е балансът. И най-големият индивидуалист трябва поне малко да работи в екип, защото никой не е в кула от слонова кост. Но и на вълка вратът му е дебел само по една причина. Като хроничен сингъл съм научила едно – човек трябва да може да се оправя сам във възможно най-голяма степен. През повечето време няма кой да се погрижи за теб.
Много от текстовете ти са пропити с еротизъм. Сексът определено продава, но това ли е причината или просто еротиката е неизменна част от твоята същност?
Добър въпрос. Когато еротизмът в текстовете ми е преигран си личи или поне аз си го усещам. Гледам да не пиша насила, а органично, но от време на време има нужда от малко подбутване. К’во да правиш – трафик се постига само с постване. Та понякога подсилвам малко еротизма, но гледам да е рядко.
И да, бих казала, че еротизмът е част от живота ми. Гледам да не го прикривам или цензурирам. Най-малкото защото живеем във време и в общество, които ни позволяват да се себеизразяваме. Разбира се, хубаво е себеизразяването да става със стил.
Сигурно имаш много приятели, които са “избягали” от БГ, а и ти самата си живяла известно време в чужбина – защо се върна и защо още не си избягала отново?
Да имам доста познати, които заминаха и покрай кризата май доста от тях са се върнали. Имам точно една приятелка, която работи нещо смислено, заради което да си заслужава да емигрираш и което да може да се работи само на едно място в света.
Аз не останах, защото не мога да живея в чужбина. Италия ми е много на сърцето, една част от мен е италианска, но не си представям да живея там завинаги. Обичам да ходя и да се връщам. Има bitter-sweet усещане в това. А аз, колкото и престорено да звучи, съм човек на земята – чувствам се обвързана. А и не искам да съм имигрант. Където и да отидеш, каквото и да постигнеш, никога няма да е твое. Да не говорим, че с децата ти ще имате различни националности. Не, мерси! Това дето го говорят: “Ама ние вкъщи ги учим на български, възпитаваме ги да са българи!” са пълни глупости. Емпирично доказано е, че не се случва така.
Та накратко – не съм фен на имиграцията.
Вярваш ли, че човек може да успее и в България? Виждала ли си реални примери за това и искаш ли да бъдеш и ти самата такъв БГ-пример?
Да дефинираме успех първо. Аз не измервам успеха в пари, продажби, размер на бизнеса и лъскави играчки. Успехът за мен е да се чувстваш в мир и баланс с това, което си, имаш и си постигнал. Крайно богатите хора рядко са в мир и баланс по мои впечатления. Та така дефинирано, човек може да успее навсякъде или почти навсякъде. Не държа да съм БГ-пример, всъщност въобще не държа да съм пример. Искам да съм в мир със себе си, да правя нещата, които ме правят щастлива и да изкарвам достатъчно пари, за да си покривам някакви средно големи нужди – път, музика, книги, образование, здраве… ей такива неща.
От коя детска мечта не си се отказала все още и кое е най-голямото ти желание точно в този етап от живота си?
Като дете мечтаех да имам ферма, после да работя в цирк, да имам клиника за животни, да стана дизайнер на дрехи… никое не се случи, но и не съжалявам. Детските мечти са, за да топлят детските души. Аз съм щастлив човек, защото се занимавам само с неща, които ми носят радост, така че не се чувствам ощетена.
Нямам някакво огромно, голямо желание. Научих се да не искам много, защото обикновено плащам висока цена. А не искам да губя никой и нищо на този етап. Ако трябва да кажа конкретни неща: искам да пиша все повече и все по-добре; искам деца, искам да издам нещо… знам ли.
Как и къде се виждаш след 10 години?
Не знам. Най-хубавото на живота е, че никога не знаеш какво ще се случи. Преди десет години нямаше и да предположа къде съм и какво правя сега. Затова ще се оставя да бъда изненадана.
Блогатство.com съвсем наскоро навърши 1 година и знам, че ти следиш блога ми от самото начало – ако трябваше да препоръчаш на приятелите си една-единствена публикация от всичките 317, коя би избрала и защо?
Постът, за който се сещам веднага, е този. Както и испирираните от Ричард Бах, но всъщност той добре да се чете в оригинал, а не преразказан. А и е достатъчно понятен в мъдростта си и за дете.
А между другото, и “ентелегентно” блогът навърши година. Искаш ли да ти препоръчам 3 поста. Или айде ти, като външен човек.
Tags: блог, блогиране, Блогопедия, блогър, Бъни, ентелегентно, интервю, Събина, Събина Панайотова
