Тези дни ми е студено, мрачно и съответно ми е много #мрън. Но пък винаги може да си оправиш настроението с малко снимчици. И докато нагласяш кадъра, обработваш цветовете, орязваш излишните детайли, неусетно ти става едно такова топло и слънчево и вече хич не ти е #мрън.
С желанието да стопля и вас малко, искам да напомня едни много красиво-съзерцателни думи на Хемингуей от “A Movable Feast” (“Безкраен празник” на български, ако не се лъжа):
You expected to be sad in the fall. Part of you died each year when the leaves fell from the trees and their branches were bare against the wind and the cold, wintery light. But you knew there would always be the spring, as you knew the river would flow again after it was frozen.
Всъщност на всички им е ясно, че не става дума за сезонни промени, а за душевни такива. И все пак, във всички случаи, добре е да вярваш, че винаги ще има пролет.
