Изтъпани се един от мойте отпреде ми и ломоти:
– Хванаха го, шефе, 17 тона свинско месо и кожички с изтекъл срок на годност хванаха! Пет тона опашки! Девет тона зурли! Осем тона…
– Стига! – прекъснах го – Ясно ми е, че сме дали свидна жертва. От кое месо хванаха?
– Ама нали няма документи, все тая, шефе! Изгорехме!
Непрекъснато им наливам акъл на мойте хора, обаче освен белези по лицата, друго не прихващат! Пак почнах просветата отдалеч:
– Мой човек, 90% от месото, внесено в България, идва нелегално от други континенти, държавен човек го каза това, не съм го измислил! Значи ние, като внасяме, вършим важна работа, правим така, щото тоя човек да не е излъгал! Ясен ли съм?
Онзи трепери!
– Вие що сте избягали, бе? – продължавам.
– Да не ни сгащят, шефе, уплашихме се и духнахме с колегите, аз се спънах в един замразен хобот, та паднах в един кашон с кожички, ама пак бегай, бегай – избегахме, шефе!
– Хубаво избегахте, ама защо не вземахте месото!
– Седемнайсет тона, шефе, как да го носим десет човека! Пет тона опашки! Девет тона…
Сърцето ми се скъса:
– Кожички! Рога! Зурли и опашки! Знаеш ли колко луканки са това, а!
Той се сви все едно ей сега ще го ударя със светкавица. Пощадих го, засега.
– Останалите 200 тона на сигурно място ли са?
– Да, шефе, складирани са при ония 50 тона рога, дето правим от тях луксозна шунка!
– Трай да не чуят инспекторите, че много скъпо ще ми излезе тая шунка! – той още повече се сви и замълча завинаги – Кажи сега защо направиха проверка?
Моят човек пак проговори:
– Не знам, шефе, и аз това се чудим!
– Тихо! Аз знам – конкуренцията ме е натопила! Разбрали са, че искам да гепя бизнеса с менте зеленчуци!
Моят се ококори:
– Шефе, ти си най-умен на земното кълбо, обаче как така менте зеленчуци?!
– Това е тънка работа, мой човек! В България има всичко – менте политици и менте избиратели, менте алкохол и менте колбаси, менте пари и менте стока, обаче още няма менте зеленчуци! Чакаме ги да растат, първобитна работа!
– Така е, шефе! Ама от какво ще ги правим тези менте зеленчуци? От кожички или от зурли?
– Глупости! Как така зеленчуци от кожички и зурли?! Те са за луканките! Гнус ме е от тебе! Ние не сме чудовища, ние сме бизнесмени! Слушай и помни – менте зеленчуци ще правим от стари щайги и скъсани обувки! Има си технология!
Той явно имаше желание да си води записки, ама пуста неграмотност! Проговори засрамено:
– Шефе, бог си, ама как така ще правим зеленчуци от стари щайги! Да турим нещо зелено за цвят поне!
– Нали ще се слага зелена боя, какво повече искаш! Да не би в луканките да слагаме месо! Пък са супер! И зеленчуците ще докараме!
– Добре, шефе, ти най-добре ги разбираш тия работи! – той се потри тук-там, пък каза – Шефе, може ли един личен въпрос?
– Казвай, мой човек?
– Шефе, размислих се, такова, като всичко е менте у нас, ние с теб какви сме, шефе?
А така! Обясних му подробно:
– Много мислиш и това прави впечатление! Обаче ще ти кажа ти какъв си – ако до пет минути не заработи цехът за зеленчуци от стари щайги, ти си един труп, мой човек!
И той всичко разбра.
