Впечатленията на един българин – читател на HiComm от най-мощния ускорител на частици в света – Големият адронен колайдер
Автор: Илиян Траянов
Ако сте човек, свикнал с ежедневието си и задоволяващ се само със заобикалящото го в момента, по-добре не четете следващите редове. Препоръчвам тази статия само на хората, които са отегчени от сегашните технологии, търсят начини да ги развият или просто мечтаят за един по-различен свят.
Много от вас сигурно са чували за Меката на ядрената физика и най-новите открития в сферата на физиката изобщо – CERN (Европейски център за ядрени изследвания) и неговия LHC (Голям адронен колайдер). България е членка на CERN и там работят близо 80 българи, 50 от които са представители на България, а останалите на други страни членки. Общо учените от страните членки (Франция, Германия, България, Обединеното Кралство, Гърция, Италия и други) са 6060, а от страните наблюдателки (САЩ, Япония, Турция, Русия и други) са 2897. CERN работи от 1954 година – там са направени редица открития, едно от които е… WWW (World Wide Web) през 1989-та. Сега се работи по GRID – специално разработена мрежа за обмяна на данни във всички области на науката.
Още тук искам да разгранича мита от реалността. Напоследък медиите и световни бестселъри като „Шестото клеймо” на Дан Браун говорят за край на света, черни дупки, опасно количество антиматерия и „Божествената частица X бозон”. Първо не е Х, а Higgs и ми звучи малко пресилено определението „Божествена”. Просто тя ще обясни защо телата притежават маса и откъде са я получили. Второ, количеството антиматерия, създадено там е само 3 (три) атома! За да се получат някакви фатални взривове са нужни стотици хиляди такива атоми, за чието създаване се изисква такава енергия, която е непосилна за всички ресурси по цялата планета Земя. Трето: черните дупки, които се появяват са също толкова миниатюрни, а и изчезват за части от милисекундата след зараждането си. И четвърто, ако харесвате името Дан и сте привърженик на фантастиката, майсторското писане, ускорителите, оригиналното виждане и интерпретация, далеч по-добър избор е Дан Симънс и неговите романи „Илион” и продължението му „Олимп”.
Дотук с най-фрапантните разминавания. Имах щастието да бъда в CERN на тридневно обучение. Направили са специален отдел за работа с учители по физика и ученици. Аз съм от вторите. Наистина останах очарован и бих казал, че едва тогава получих обективна представа за това, какво е CERN.
