Европа – спътникът на Юпитер
Публикувано на 2010-06-03 11:43:59
Европа е четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер. Тя не е много голяма, имайки в предвид големия си собственик. Открита е от Галилео Галилей и Симон Мариус на 7 януари 1610г, но до средата на 20ти век е носела името Юпитер 2 или спътника на Юпитер.
Макар очевидната прилика на името на спътника с континента, то не идва от там. „Европа“ идва от една от любовниците на древногръцкия бог Зевс и е предложено от Симон Мариус.
Кое е интересното при Европа?
Гледайки спътника, той малко напомня Венера, но няма нищо общо. Съставен е изключително и почти само от силикатни скали. Повърхността му е сравнително ниска. Има само три вулкана и височината на хълмовете на спътника много рядко надвишава 300 метра. Спътника е сравнително млад, на около 30млн. години.
На Европа е много студено, което прави леда по повърхността много твърд. Счита се, че ледната обвивка е около 100км и от долу е възможно да има течен, дори и солен, океан. За жалост все още нямаме толкова добри уреди, с които да отидем и да пробием този лед, за да проверим. Ядрото на Европа най-вероятно е малко и метално.
Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 км широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода.
Атмосферата на Европа е тънка, но пък съставена от кислород. Кислорода се образува не от биологична активност, а от разграждането на водните молекули.
Това, което провокира много учени, фантасти и автори е точно водата. Няма друг обект от Слънчевата система, който да има такова голямо наличие на вода.
Бяха открити микроорганизми в Антарктида, които са много нетипични за Земята. Те не дишат кислород, както всяко земно същество. Те живеят чрез така нареченото „желязно дишане“ или „сулфатно дишане“. Не се възползват от сероводородни съединения, а ги използват само за катализатори. Те превръщат желязо в енаргия и така оцеляват!
Открити са 400м под леда на Антарктида и тяхното местообитание изключително много напомня условията на Европа. Дали ако изкопаем малко под дебелата кора на спътника на Юпитер няма да намерим, ако не развити организми, то поне подобни микроорганизми? Напълно е възможно.
Други учени предложиха и нов модел за разпределяне на кислорода в ледената обвивка на спътника на Юпитер. Според този модел кислородът, необходим за съществуването на живот, подобен на земния, може да попадне от повърхността в океана под леда за 1-2 млрд. години.
Това време може да е достатъчно за образуването под леда на живи същества, които са способни да използват кислорода.
Ако под дебелия слой лед има течен океан, то то е напълно възможно той да е солен. Пример за това са някои от езерата на Земята, където водата не замръзва дори и под дебел слой лед и при -10 градуса по Целзий именно заради факта, че са солени.
Но как биха фотосинтезирали или просто оцелявали такива микроорганизми в дълбокия мрак?
При отсъствието на слънчева светлина, необходима за фотосинтеза, както и на каквито и да е хранителни вещества от средата на обитание, организмите биха си доставяли необходимата енергия като възстановяват разтворените сулфати до сулфити, а после ги окисляват с железни йони. Този метаболитен цикъл е уникален и няма аналог в други земни екосистеми освен откритата в Антарктида.
Но тези микроорганизми съвсем не са единствените на нашата планета, оцеляващи при крайно неблагоприятни и на пръв поглед невъзможни условия. Бе съобщено, че на върха на високия над 6000м. вулкан Сокомпа, на границата между Аржентина и Чили, е намерена екосистема, непозната досега на учените. Условията на върха на спящия Сокомпа са сходни с тези на повърхността на планетата Марс.
Тази статия е публикувана в категория Астрономия.
Ако ти е харесала, помогни ни да я популяризираме, като я споделиш с приятелите си в социалните мрежи. Натисни някой от бутоните по-горе.
