Навсякъде у нас в горите и по горските поляни, из ливадите и пасищата в равнините и из планините, по стари пънове и почви, на торни и на безплодни места, когато стане време за бране на гъби, се срещат много и различни видове. Голям брой хора, които разбират от гъбарство, а и такива, които не са запознати с вкусните хапки, често стават жертви на гъбните отравяния. В някои случаи жертви са и цели семейства.
Опасните и отровни гъби за човека са няколко десетки вида. Макар че не всички от тях са отровни някои видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране – „ерготизъм”. Симптомите, при които ще познаете, че е възможно отравяне с гъби са виенето на свят, нервното разстройство, гърчовете по цялото тяло и нарушеното кръвообращение.
Ако искате да донесете у дома си вкусни и дъхави полски печурки, трябва да обходите по утъпканите от добитъка ливади и пасища, да наминете край старите торища, да претърсите наторените и оставени ниви. Този вид гъба е разпространена в цялата страна и още я наричат червенушка. Когато слънцето затопли почвата, а дъждът хубаво я няпои, печурките се показват над земята и за няколко часа стават големи гъби с бял цвят, изпъстрени с кафяви разнищени люспички, а на долната страна има многобройни разположени като лъчи около пънчето нежнорозови пластинки, които постепенно потъмняват. Печурката трудно може да се обърка с друг вид гъба, но за нейни двойници се смятат бяла и зелена мухоморка. Начинът за разпознаване на отровната мухоморка от ядливата печурка са пластинките от вътрешната страна на гуглата. При мухоморките те винаги са чисто бели.
Всеки, дори и начинаещ гъбар вече е запознат как да открие печурката, но само вещият гъбар може да покаже къде растат най – едрите манатарки и как да се отличат от други, които могат и да са отровни! Манатарката е горска гъба. Не се среща по ливади и пасища. Расте около дървета и храсти. Този вид гъба се появява при топло и дъждовно време още през май. Също така се появяват наесен след първите топли дъждове. Растат бавно. Гуглата е различно оцветена отгоре. Някои са сивобели, светлоохрени, други са червенокафяви или много тъмни. Отдолу манатарката докато е млада винаги е бяла. Двойникът на манатарката е смъртоносната дяволска гъба.
Друг вид гъба е пърхутката, още наречена прахавица. Формата е различна – кълбести, сплеснати, крушовидни, яйцевидни, срещат се и великани с големина на футболна топка. Различни са и на цвят. Когато са млади може да са чисто бели, тютюневожълтеникави и сивобели. Животът им бързо преминава от младо снежнобяло месо, което се втечнява след ден – два и става на зеленикавожълта течна маса. След два – три дни се превръща в кафява прах. Пърхутките са лековити и рядко могат да бъдат сбъркани.
Сърнелата се среща в планините и равнините, в широколистни и иглолистни гори и на места покрай реките. Сърнелата е великан сред нашите гуглести гъби. Гуглата й отгоре е на пъстри шарки с белезникаво до кафяво кожица, но е с няколко правилни кръга от разпръснатите люспици върху нея. Дръжката на сърнелата се отличава. Има пръстен с двоен и назъбен ръб, който е подвижен. Сърнелата може да бъде объркана с подобна на нея гъба – сърненката.
Някои гъби могат да бъдат опасни само при докосване, но въпреки това много хора предпочитат да ги берат и разчитат на собствените си знания, защото гъбите са много вкусни и полезни за човешкия организъм.
