Обикновена крушова листна бълха – един от най-разпространените видове листни бълхи у нас

3
Добави коментар
davis
davis

 
1
2
3
4
5

(8 гласа, оценка 3.88 от 5)

Обикновената крушова листна бълха (Psylla pyri) е най-разпространеният вид у нас и напада изключително крушата с известно предпочитание към някои сортове с дълъг и продължителен растеж на леторастите.

Възрастното насекомона крушовата бълха има две форми – лятна и зимна. Зимната форма има тъмносиво тяло и сиво-кафяви глава и гърди. Откъм горната страна на гърдите има няколко надлъжни по-светли ивици. Лятната форма след имагинирането си е зелена, а по късно придобива тъмнокафяв цвят. Главата и гърдите са оранжеви. Тялото е дълго около 2.4-2.85 мм. Яйцето е продълговато със затъпен заден и заострен преден край. На предния си край яйцето има власинковидно камшиче, а на задния откъм долната страна има една тръбичка, посредством която се закрепва за субстрата. Току-що снесеното яйце има светложълт цвят, а когато започне да се развива зародишът, хорионът придобива оранжево-жълт цвят. Дължината на яйцето е около 0.3 мм. Ларвата и нимфата имат плоско тяло със зеленикав цвят.

При нашите условия обикновената крушова листна бълха развива 4-5 поколения в годината. Зимува възрастната форма на насекомото под окапалата листна маса, в цепнатините на дърветата, под старата и напукана кора и в други прикрития. Много рано напролет (дори още през февруари) тя напуска зимните си убежища, пропълзява по набъбващите пъпки и летораслите и започва да смуче сок от тях. По-късно преминава и смуче сок по листата и цветовете. Често се случва температурите по това време да се понижат до 0°С и по-ниско. Тогава насекомите отново се връщат временно в зимните си убежища, откъдето след затоплянето на времето пак пропълзяват по набъбналите пъпки и продължават да се хранят. Това хранене на презимувалите женски бълхи е допълнително и е необходимо за половото им узряване. Когато температурите се повишат над 10°С, женските започват да снасят яйцата си, като отначало предпочитат да ги отлагат върху късните плодни клонки и по напуканата кора, а по-късно снасят и по листата и цветните части, обикновено струпвайки ги на купчинки от по 3 до 14. Една женска крушова бълха снася средно по 240 яйца. Ембрионалното развитие продължава 6-23 дни в зависимост от температурните условия. Първите ларви се излюпват обикновено през първите 10 дни на април. Ларвите се развиват и преминават ларвната и нимфната възраст за около 20-25 дни. В края на април – началото на май те се превръщат във възрастни. Яйцеснасянето трае около 20 дни през май, като една женска бълха снася от 90 до над 200 яйца. В зависимост от температурите ембрионалното развитие продължава 7-12 дни. а излюпването започва през последните 10 дни на май. Възрастните насекоми от второто поколение се появяват през второто десетдневие на юни, от третото – в средата на юли, от четвъртото – през втората половина на август и от петото – в края на септември. Отделните поколения се застъпват. Вредата се изразява в активно смучене на сок от големите колонии на бълхата, намираща се по листата и младите клонки на крушата. При храненето си както ларвите и нимфите, така и възрастните насекоми отделят обилно несмлени захаристи вещества, които придават блясък и саждив вид на нападнатите части – листа, клони и плодове. По тях се заселват чернилни гъбички, живеещи сапрофитно, т.е. те не вредят на самото растение, но пречат за протичането на нормалните физиологични процеси – фотосинтеза, транспирация, дишане и т.н., което практически увеличава пораженията от бълхата. Почернелите плодове имат ниска търговска стойност.

Борба с крушовата листна бълха

Борбата с крушовата листна бълха трябва да започне много рано напролет – още през първите топли дни на февруари или март, когато дневните температури се задържат за три и повече последователни дни над 8ºС. През този период борбата е насочена срещу възрастното и има за цел да предотврати яйцеснасянето. ПИВ е едно възрастно или 8-10 яйца на 8-10 торбести клонки. Може да се използват контактни инсектициди, от всички групи, но е желателно те да бъдат с по-бърз ефект затова се предпочитат синтетичните пиретроиди или комбинирани с тях препарати.

През периода от набъбване на пъпките до началото на цъфтежа се провежда предцъфтежно пръскане. Прагът на икономическа вредност на крушова бълха е 2-3% заселени розетки или 50 бр. при стръскване на 100 клонки.

През периода предхождащ разпукването на цветовете при необходимост се провежда второ предцъфтежно пръскане. ПИВ е 2-3% заселени съцветия. Във фенофаза формиране на завръза ПИВ е 4-6% леторасти с колонии. За борба с крушовата листна бълха се използват контактни, проникващи или транс-ламинарни инсектициди – органофосфорни, карбаматни, пиретроидни и др. Регистрирани препарати за борба с крушовата листна бълха са: Вазтак 100 ЕК – 0.02%, Децис 2.5 ЕК – 0.03%, Суми Алфа 5 ЕК – 0.03%, Суперсект 10 ЕК – 0.015%. Срещу яйцата и младите ларви може да се използват: Димилин 25 ВП – 0.04% и др.

Много характерно за крушовата листна бълха е склонността й бързо да придобива резистентност към прилаганите химични средства. Това обстоятелство трябва да се има предвид при използването на химичните средства за борба с крушовата листна бълха. За избягване на резистентност задължително е да се редуват използваните препарати.