Валякът на „Съвременната“ медицина 2
Пациентката е 30-годишна жена с около 7-годишно момиченце.
Предисторията.
От 6 месеца майката е с неприятен обрив с подлудяващ я сърбеж. Диагнозата е атопичен дерматит. Системно третирана с медикаменти от различни дерматолози, майката най-накрая събира две плюс две и й се получава четири – решава да се лекува с Хомеопатия.
(Освен от обрива, пациентката се оплаква от проблеми със съня, менструални проблеми, хроничен синузит и неудовлетвореност от отношенията със съпруга й, който „оставя цялата къща на нейните ръце”.)
След първото предписание сънят и общото състояние се подобряват, обривът е без промяна.
Месец по-късно правя второ предписание. На 3-ия ден след него се „обостря” синузитът, появяват се гноен секрет от носа и болка в корена на носа, които „като по чудо отминават за 3 дни”. Сънят е добър, освежаващ. Общият тонус – чудесен. Месец след началото на приемане на второто лекарство пациентката осъзнава, че обривите са изчезнали. (Колкото и да се опитвам, не успявам да науча по какъв начин е станало, в каква последователност – дамата просто не е запомнила подробностите.)
В продължение на цял месец пациентката е практически здрава.
И тук „на помощ” идва добрата стара конвенционална медицина.
Детето е привикано от джипито, за да му се направи Манту. То, обаче, изпитва силен страх от всякакви инжекции и за да го поощри, майка му решава да направи малък фокус с помощта на медицинската сестра. Тя я убеждава да симулира, че й прави проба на Манту, естествено без да я извършва в действителност – само колкото да подмамят детето, че не боли.
Медицинската сестра внимателно изтегля разтвора, доближава иглата до предмишницата на майката, след което прилежно и професионално я забива в кожата и изтласква съдържимото от спринцовката вътре.
Майката е изумена! Тя потърсва погледа на лекаря, който стои наблизо и наблюдава съсредоточено случващото се, а очите й само излъчват неопределен въпрос: „Докторе?!”
Докторът бащински й казва: „Спокойно, де, това е напълно безвредно.”
След това той нарежда да се направи и Манту-то на детето – все пак план гони, а извънредно направената проба няма как да бъде калкулирана, преизпълнението на плана е безсмислено, защото не се заплаща от здравната каса.
На следващия ден и детето, и майката започват да се сополивят и да кашлят. При майката това продължава 5 дни, при детето – вече месец и половина.
Малко след тази реакция при майката се възвръщат обривите, особено неприятен от които е този зад ушите – сърбящ жестоко и секретиращ воднист, лепкав секрет. Влошава се сънят, тя започва да се буди всяка вечер около 2 часа след полунощ. Общият тонус спада.
Между другото, нейната „проба Манту” се оказва положителна, но джипито (за щастие!!!) не се впечатлява от това и не предприема нищо. (По „закон” би трябвало да й предпише няколко месечен антибиотичен курс.)
При детето пробата е отрицателна и джипито нарежда да му се направи БЦЖ – на фона на кашлицата и хремата! Планът е изпълнен, здравната каса е задоволена.
Тази лека авантюрка на джипито коства на пациентката връщане на лечението с 3 месеца назад (и неизвестно колко встрани).
Епопеята с детето най-вероятно тепърва предстои, защото майка му обмисля да започне хомеопатично лечение, а ние отлично знаем колко трудно върви лечението при деца с компрометирани от ваксините имунна система и цялостно здравословно състояние.
Това е само един от многото примери как съвременните лекари разбират и прилагат своята „наука”, чието практикуване започва с изричане на Хипократовата клетва и само една от многото техни интерпретации на Основния закон в медицината „Първо: Не вреди!”
