Горе-доу по времето, когато под Каварненското небе дишах с пълни гърди и припявах
Carry on, Hail And Kill, или
„…Providence brought us the crown and the ring
Covered with blood and our pride“
съм получил предизвикателство от Христина да си поупражня красноречието на тема – „Моят ABSOLUT-ен свят“. А сега де!
Не знам, от къде е тръгнала тая идея, опитах да я проследя, но скоро се отказах.
Заглавието на темата напомня на популярна до скоро реклама на водка „Absolut“. Не знам дали от там е тръгнало всичко, но при номера с водката нещата са ясни. Достигането до absolut-ния свят става рано или късно взависимост от скоростта и количествата на поемане на „огнената“ течност, както и от мезето (евентуално разредителя). Но понеже не съм фен на тоя спорт – наливане до absolut-изиране, тоя клон на расъждения ще го прекъсна до тук и продължавам само на български. А и не обичам водка „Absolut“.
Какво ще рече абсолютен свят? Така както го гледам, за това най-добър кандидат е Оня свят. Когато на роднините или приятелите ти се наложи да позвънят в някои от тези организации, носещи тарикатски имена от рода да речем на „Нов живот“* значи си достигнал до абсолюта и по-натам няма накъде. Но доколкото относно същността на така наречения Оня свят няма единно мнение, нито особена яснота, ще затворя и това разклонение и ще остана в рамките на този добре непознат ни свят.
Такааа, какво тогава ще рече абсолютен свят? Може би идеалния, към който се стремим? Кой е идеалният свят? Този, в който няма да имаме никакви проблеми? Всичко ще бъде наред? Един добре устроен и предвидим свят?
Едва ли. Човек има нужда от развитие, търси предизвикателството. Много хора, имали късмета да бъдат родени в семейства на милионери и на които всички капризи са задоволени, в крайна сметка пак са недоволни. Едни „решават“ проблема чрез алкохол и наркотици, други търсят предизвикателството или в кариера, или в авантюристични приключения , малка част в миналото са се посвещавали на научни изследвания, но май напоследък такива екземпляри не се наблюдават.
Христина пише: „Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин…“
Не съм съгласен. Облагодетелствани сме от нищожния шанс да се родим и имаме определени години, които да изживеем. Как – зависи от много фактори, и от нас също. Някой беше писал „и най-жалкото битие е по-добро от небитието“. До голяма степен съм съгласен с тази мисъл.
Преди време, попаднах на този текст Пример как могат да се изприказват един куп празни приказки, за да се самоубеждаваме, че животът (или Бог) не е несправедлив, а това, което ни се случва е за наше добро. Или както го е казал великият Радой Ралин:
„Това са грешки на растежа
без трудности ще се изнежите“
Животът не е нито хубав, нито лош, нито справедлив или обратното. Никой нищо не ни е обещавал, нищо не ни е гарантирал. Да смятаме че животът е лош или несправедлив ни кара вътрешната ни нагласа, че щом някой ни е дал шанса да живеем, той е длъжен и да ни осигури добри условия.
Всеки се ражда където късметът го подхвърли. Един върху копринени чаршафи, друг в гетото, трети сред блатата или пустините, четвърти в бежански лагер. Може да имаш успешен бизнес и да ти открият неизлечима болест, точно когато мислиш че наближаваш върха. Или пък да успееш там, където мислиш че си се провалил. Да спечелиш от тотото и после да те сгази автобус…
Всичко е въпрос на случайност. Един от най-големите умове на човечеството е казал: „Не вярвам, че Бог си играе на зарове!“ Да – колегата Айнщайн. Но упоритите му опити да докаже тезата си останаха безплодни. Напротив, съвременната наука покзва, че всичко – от събитията в микро-света, до съдбите на както отделни хора, така и на цели народи се подчинява на статистически закони. Бог обича хазарта….
До голяма степен как ще живеем зависи от нас.
Роденият в охолство може да пропилее наследство от милиони и да стигне до гетото, а роденият там с повече късмет да се измъкне от него. Може да имаш всичко необходимо и все да се оплакваш. Може да си роден сред мизерия и насилие, да срещаш само несправеливости, обиди и трудности, и да запазиш достойнство и да плуващ срещу течението, или най-малката трудност да те накара да му се предадеш.
Вярно, не винаги. Спомням си, по времето, когато тренирах Айкидо, със сенсея обсъждахме начини за излизане от безнадеждни ситуации. Тогава някой попита, ако някой успее да ни издебне и да ни задуши с гарота, какво правим. Сенсеят се усмихна и каза: „Е, в някои случаи просто нищо не може да се направи“. Така е. Има и безнадеждни ситуации. Но в повечето случаи, когато смятаме че сме затънали безнадеждно, може да се окаже, че изходът е бил на две крачки, но не сме го видели, просто защото не сме искали.
Та къде е този идеален свят, към който се стремим? Има ли го?
Да. Той е у нас. Ние го носим в съзнанието си и дали ще го населим с чудовища или ще бъде светъл, красив и приятен зависи само от нас.
Чрез изкуството творците ни отварят вратите към нови светове. От нас зависи, до къде ще стигням в тях.
Днес Интернет ни дава възможност да се „срещаме“ с хора, които иначе никога не бихме видяли. Да споделяме своите светове и да ги променяме.
Нашият свят не е абсолютен. Той се мени, както е променлив светът, в който живеем. Ние трябва да го развиваме, да не го оставяме да се срине.
В песен на една моя любима група се казва
It always seems those castles and dreams
Fade with the morning light…
Да не оставяме замъците да потънат, да ги задържим и да се стремим да доближим реалния свят към нашия идеален а да не позволяваме на реалностите да го смажат.
ПП
Не мислех да прехвърлям топката на никого. Но все пак обичам волейбол, а и някога играех сносно
Така че, би ми било интересно, от блогърите, които чета и още не са писали по въпроса, какво биха кзали Размисли, Случайна и защo не Алекс Тъкмо повод да се подсети за блога си
Също и ayreonautiqus. Той казва, че предпочита да снима, вместо да пише, така че може това да го предизвика да ни поднесе нова невероятна фотосесия
ППП
Сега видях, че Случайна вече е писала по въпроса.
Моля за извинение.
* Точно така се казваше някога съответното учреждение в Търговище
