Лечебната система на украинския учен К. П. Бутейко помага при астма, бронхити, алергии, хипертония и още близо 80 заболявания
Снимка: Архив „Сега“Така изглежда т. нар. „затаяване“. Единствените изисквания за практикуването му са дишането през носа, изправеният гръб, тишината и спокойствието в помещението.
Периодът, в който пролетта напредва и лятото все повече наближава, за съжаление, съвсем не е толкова приятен и отпускащ за голяма част от хората. Това е моментът от годината, когато алергиите, бронхитите и белодробните заболявания изобщо чувствително се изострят, провокирани главно от цъфтящите растения и праха в градовете. Само хората, които часове наред са имали пристъпи на задушаване, знаят колко сили, воля и безсънни нощи са нужни, за да се овладее такова състояние. А традиционната медицина предлага само едно – десетки хапчета, сиропи и инхалатори, които закрепват положението до следващия път… след месец, седмица или броени дни.
Всъщност, в медицинските среди от над половин век е известно алтернативно лечение, което доказано облекчава и след време напълно ликвидира най-сериозните белодробни заболявания, а и не само тях. Системата на украинския учен д-р Константин Павлович Бутейко се основава само на техника за дишане и предлага начин за борба с хипертонията, стенокардията, тромбофлебитите, инфарктите, инсултите, неврозите, диабета и най-общо води до заздравяването на имунната система. Въпреки че от десетилетия тя успешно се прилага по света, все още е смятана за алтернативно лечение и много медици я отхвърлят по презумпция като ненадеждна или недоказана.
На практика методът „Бутейко“ сериозно би застрашил интересите на фармацевтичната индустрия, ако бъде широко прилаган като лечение в традиционните болници. Той се състои само в
задоволяване на нуждите на организма от въглероден двуокис
чрез правилно дишане, водни процедури и прецизен режим на хранене. И никакви медикаменти!
Дишането по „Бутейко“ е близко до медитацията – прави се в седнало положение, с изправен гръб, само през носа и в състояние на пълен покой. Мускулатурата е максимално отпусната, ръцете „лежат“ върху бедрата и човек трябва да е концентриран единствено върху вдишването и издишването така, че да чувства лек, но поносим задух. Т.е. да е на ръба между недостига на кислород и поемането на минималното необходимо количество кислород. Най-лесно се обяснява на деца с асоциацията за мишка, която се крие от котката и не трябва да й се чува дори дишането. Защото дишането по „Бутейко“ не трябва да се вижда и да се чува – не трябва да има нито звук, нито видими признаци като повдигане на гърди или издуване на корема при вдишване.
Ефектът от това упражнение, наричано от руски „затаяване“, е, че се натрупва въглероден двуокис (СО2) в кръвта и така се повишават усвояването на кислорода в тъканите, ензимните процеси в клетките и редица други процеси в тялото. Техниката трябва да се прилага поне по 15 мин. сутрин и вечер преди ядене. В началото изисква сериозна воля и постоянство, но с времето става все по-лесно, като чувствително подобрява тонуса и общото здравословно състояние. Астматичен пристъп, постоянна кашлица или хълцане се овладяват буквално за минути.
Теорията на д-р Бутейко се основава на научното наблюдение, че в древността атмосферата е била наситена с повече СО2 – съответно и човешкият организъм е пригоден към нормално функциониране при тези условия. С еволюцията на растителните видове количеството кислород обаче се увеличава за сметка на въглеродния двуокис. А човекът се нуждае от същото количество въглерод, както и преди, тъй като това съединение участва във всяка биохимична реакция. Тази липса се отразява като стрес в организма.
При моментно спиране на дишането след издишване в организма става насищане с СО2. За да се изравни балансът, започва
по-ефективно освобождаване на кислород
от хемоглобина в кръвта и подобреното му абсорбиране от тъканите.
Това е биохимичното обяснение на метода „Бутейко“. А другото, по-простото е, че са нужни само време, воля и постоянство. Както пише самият д-р Бутейко, с помощта на регулираното дишане може да се лекуват „повече от 80 най-разпространени заболявания“. Самият той е страдал от чести пристъпи на тежка стенокардия и според лекарите е бил на границата на сериозен инфаркт, като не са му давали повече от 6 месеца живот и то – преди да е навършил 50 години. Постепенно д-р Бутейко забелязал, че моментното му състояние силно се влияе от това дали стои спокоен, или ходи бързо например.
Така той открива, че дълбокото дишане (или алвеоларната хипервентилация – б.а.) е причина за много от най-тежките човешки заболявания и че чрез регулирането му те се повлияват осезаемо. Най-просто казано – според теорията „Бутейко“ колкото по-дълбоко дишаме, толкова по-малко кислород попада в клетките на мозъка, сърцето, бъбреците – и толкова по-голяма е вероятността от заболяване. Колкото по-малка е вентилацията, толкова сме по-здрави и издържливи.
Теорията му напълно се припокрива и с реакцията на организма при изострени алергии. Когато във въздуха има концентрация на дразнители (алергени), организмът се стреми да ограничи достъпа им до дихателната система и така се стига до тежките пристъпи на задушаване. Затова и състоянието на алергичните деца обикновено се влошава рязко след дълга игра навън в пролетния сезон. В този смисъл е лесно обяснимо защо техниката на д-р Бутейко е толкова полезна в подобни случаи.
ИЗСЛЕДВАНИЯ
През 1958 г. и 1959 г. д-р К. П. Бутейко провежда клиничен експеримент с над 200 здрави и болни доброволци, като през цялото време изпитва откритието и върху себе си. Резултатите от изследването потвърждават теорията му и на 11 януари 1960 г. той я представя пред Научния форум в Първия медицински институт в Москва, където завършва с отличие. Пред колегите си д-р Бутейко обяснява, че е открил линейна зависимост между дълбочината на дишането, съдържанието на СО2 в организма и степента на заболеваемост на човешкото тяло. Още тогава теорията му предизвиква скептицизъм и критики от страна на хирурзите, но въпреки това получава разрешение да продължи с опитите си. В следващите години в лабораторията, предоставена на д-р Бутейко, са обучени над 200 специалисти, като повечето от тях са излекувани от различни болести, благодарение на метода му. Официалната статистика показва, че до 1 януари 1967 г. повече от 1000 пациенти, страдащи от астма, хипертония или стенокардия, са били успешно лекувани и напълно възстановени от техните заболявания. Въпреки това лабораторията е насилствено закрита и д-р Бутейко успява да запази едва 1/3 от събраните от него материали.
Между 1962 г. и 1982 г. все пак са проведени 35 проучвания в Русия, които признават метода „Бутейко“ като сигурно и ефективно лечение на астма и други дихателни заболявания. До 1999 г. в западни медицински издания са публикувани и резултатите от 6 разделени контролни изпитания на системата, които също показват намаляване на нуждата от лечение и подобряване на контрола върху астмата без помощта на инхалатори.
Последното подобно изследване е от 2008 г. в Канада, в което взимат участие 129 пациенти с астма. Те са разделени в три групи – едната се лекува по „Бутейко“, втората чрез физиотерапия, а третата използва комплект от различни дихателни упражнения. След първите шест месеца групата „Бутейко“ повишава контрола на астмата си от 40 на 79%, като това подобрение е свързано със статистически значимо намаление на средната доза на инхалаторни кортикостероиди. Другите две групи също отбелязват напредък, но далеч по-малък от първата.
Снимка: Архив „Сега“Константин Павлович Бутейко умира в Москва на 80-годишна възраст, въпреки че лекарите са се съмнявали, че ще доживее и 50 години заради чести пристъпи на стенокардия.
