Един от най-големите карстови райони в България – Карлуковският пролом, пълен с пропасти, скални арки и дупки, повече от 280 пещери и пропасти, 3 скални манастира, интересни скални образувания, се намира в Северна България, община Луковит. А в него – най-дългият пещерен тунел в страната – Проходната пещера (262 м), обявена за природна забележителност през 1962 г.
Етимологията на името “Проходна” отвежда към двата противостоящи й входа – Малкият (35 м) и Големият (45 м), които се явяват и началото и краят на естествен скален мост. Те са свързани помежду си от пътечка, минаваща през цялата пещера.
В пещерния подслон е датирано човешко обитателство от ерата на неолита и енеолита, а образуването на Проходна по напречен Искърски разлом се отнася към квартенера. И в Темната дупка (една от най-дългите пещери в Стара планина), вляво от Малкия вход на Проходна, са открити археологически находки – останки от древни обитатели.
Пещерата е леснодостъпна и леснопроходима. На 2 км от с. Карлуково, в посока гр. Луковит има отклонение, което води към Малкия й вход, а близо до него се намира паркинг. Към Проходна води и път от с. Румянцево.
Навлизайки в пещерата, сред обкръжението на много лястовички през пролетта, посетителят се изненадва от осветеността на мястото. Пристъпвайки навътре, изведнъж застива с широко отворени очи, вперени в погледа на феноменалното – естествено образувани от ерозията две дупки с формата на очи (еднакво големи) прорязват тавана на средната зала. Именно те, “Очите на Бога” (“Окната”), позволяват на слънчевата светлина да прониква и да осветява пещерата. Това са очите, пред които се моли поп Алигорко от “Време разделно”. В пещерата са заснети кадри и от други филми, в т. ч. и чуждестранни.
В деня на пролетното равноденствие – 21 март, през Окната минава слънчев лъч, падащ върху съд с вода, което загатва и за някогашни обреди, извършвани на това място от древни обитатели. Моментът, подобно на природен календар, отбелязва началото на новите културни насаждения за текущата година.
Магнетизмът на „погледа” може да прикове посетителя на това място и за по-дълго време, събуждайки в него скрити сили, пориви, копнежи … или подчинявайки го на силите на чисто медитативно съзерцание. И в единия, и в другия случай остава споменът, усещането за непосредствено съпреживяване с природното…
По-ентусиазираните туристи могат да опитат бънджи скок (от Големия, 45-метров, свод на пещерата), или скално катерене. А търсещият природно уединение би могъл да се разходи из красивото Искърско дефиле, а и по самата река.
Всяка година в пещерата се провеждат тренировъчни лагери на единствената ни организация за пещерно спасяване – Аварийно-спасителен отряд в България.
Пътечка свързва пещерата (от Големия й вход) с Националния пещерен дом “Петър Трантеев”. Домът е с формата на прилеп. Построен е в скална цепка. Части от стените му са самата скала. И двете забележителности са включени в 100-те национални туристически обекта.
В карстовия район могат да се видят и скалните образувания на Кунино (селото, откъдето започва началото на Карлуковския пролом).
Проходна пещера е включена в Карлуковския карстов геокомплекс, част от екопарк „Искър-Панега” (на пътя Луковит – Карлуково, или на 8 км. от гр. Луковит). Тук се намират и други забележителности като Свирчовица, Задънен дол, скалните феномени Куклите и Струпаница.
Скалният масив на геокомплекса примамва с красиви меандри, скални арки, живописни пейзажи и с магнетичната сила на две „живи” очи, напомнящи на обикновения посетител най-големия му дълг към природата – да я цени и пази!
