По повод второто
преиздание на Exile on Main Street през май 2010
г. в новия се брой сп. „Ролинг стоун“
(RollingStone.bg) среща читателите си с Мик Джагър и Кийт
Ричардс, които разказват за запоите,
наркотичното опиянение и хаоса около
записите.
През 2003 г. Exile on
Main Street достига седмо място в класацията
на списание „Ролинг стоун“ за
най-великите рокендрол албуми на всички
времена, а година по-късно медията
определя записите на плочата в мазето
на френската вила на Кийт Ричардс за
един от 50-те най-значими момента в
историята на рокендрола.
„В мазето беше
много мрачно и прашно – казва Ричардс
за месеците работа по албума през 1972 г.
– Много в стил Хитлер, нещо като последните
дни на Берлин.“
Списанието
разказва и за един нов и все още не
особено популярен бизнес модел, който
е на път да се превърне в следващата
машина за пари – капитализма, възползващ
се от климатичните промени. Става дума
за глобално разграбване на обработваемите
земи с цел печалба от наближаващата
гладна ера и паниката на хората.
Дали пренаселеността,
наводненията, сушите, гладните бунтове
и глобалното затопляне ще направят
частните инвеститори богати? Многолюдни
държави като Китай, Индия, Саудитска
Арабия и др. се надпреварват да купуват
обработваема земя по цял свят, често
чрез компании с държавно участие.
На страниците
си през юли „Ролинг стоун“ предлага
и лятна антишокова терапия – новият
албум на Phuture Shock, пропит с усещане за
свежест, прохлада и модерност. Деси и
Фичо споделят за творческите си пориви,
визията си за бъдещите професионални
изяви на групата и страстта към футбола:
„Когато има мач, не се репетира; ако
излезе концерт и съвпада с важна среща,
се търси друга дата, а по време на финалите
[на Световното първенство] е абсурд Фичо
да се ангажира“ – смее се Деси.
Какво представлява
една нощ в компанията на Кеша? Бърбън,
свирки и най-щурото парти на планетата.
В своята изповед купонджийката разказва
за детството си, мъжете и трудния пробив.
До ден-днешен Кеша не знае кой е баща й.
„Навремето майка ми е била много
запалена по астрологията, искала е да
съм зодия Риби и се е захванала да си
прави дете по стандартния начин – казва
певицата. – Но в същото време не е искала
някакъв мъж да я командва. […] На мен не
ми е фикс идея да разбера кой е баща ми.
Може би не искам да призная пред себе
си. Може би имам нужда от психотерапевт.
Но детството ми беше щастливо. Не
чувствам, че съм пропуснала нещо.“
В броя е включен
и разказ за силата на духа – историята
на една българска олимпийска медалистка
и шампионка от Европейското първенство
по лека атлетика за спортисти с увреждания.
Докато се подготвя за Олимпиадата в
Пекин, копиехвъргачката Даниела Тодорова
претърпява жестока травма и остава в
инвалидна количка. Нещастието обаче не
сломява духа й и тя печели медал на
Параолимпийските игри през 2008 г.
И още:
– Интервюта с част
от бандите, свирили на фестивала
„Сонисфиър“ – Рокендрол мечтите
на Нуфри – Защо Бен Стилър
не се смее?
