Когато в старостта си Анаами Баба загубил зрението си, той казал: “ Бодхидхарма имал хиляда очи и само едно е било истинско, а аз нямам нито едно и проблемът отпада от самосебе си.“ *** Попитали Анаами Баба: -Какво е Дао? -Това е поток. -За какво е? -За да бъдеш в хармония в него. -И какво трябва да направиш за да го постигнеш? -Нищо. -Не е нужно да правиш нищо? -Нужно е да не правиш нищо. *** -Някога исках да творя чудеса, – признал Анаами Баба – но не можех. Сега мога, но не искам. *** -В какво е същността на Вашето учение? – попитали Анаами Баба. -Същността на учението е в самото учение, също както смисълът на живота – в самия живот, водата на реката – в реката, а сърцето на човека – в самия него. *** -Понякога е трудно да ме разберат, – признал Анаами Баба – но това не е проблем. Каква е ползата да разберете мен? По-добре разберете себе си! *** -Умът е като автомобил – казал Анаами Баба. – Неговата скорост дава такова щастие, а сблъсъкът с него – такава болка. *** Попитали Анаами Баба на колко плана се дели Съществованието. -Съществованието не се дели – обяснил той. – Него го делят такива глупаци като вас! *** Анаами Баба и Анаами Дасс нощували под открито небе. -Погледни Луната, Анаами Дасс – казал гуруто. – В нея има цяло учение. Луната е мъртва и изпълнена с бездействие. Но в същото време отразява Слънцето така, както светецът – Бога. А наоколо – тъмнина. *** Веднъж на даршан (среща с учителя) при Анаами Баба дошли няколко бхагавати. Всеки пристъпвал към него с лична молба. -На теб какво? – попитал той поредния бхагават. -Аз дойдох при Вас, за да добия Свобода … -Свободен си! – казал Баба. – Следващият. *** Когато Анаами Баба посещавал храма на Шива, палел най-вонящите благовония, които успявал да намери. Най-накрая някой не издържал и попитал, как е възможно подобно нещо. „А аз не се натягам“ – невъзмутимо отвърнал гуруто. *** -Ако камъкът няма мисли, то по какво това се отличава от медитацията? – попитал Анаами Дасс. -Медитацията е умение да слушаш, не да мълчиш – отвърнал Баба. – Иначе можех да те ударя с тоя камък по главата и да ви приведа под общ знаменател … *** -Животът ми беше изпълнен със страдания, – признал Анаами Баба – докато го считах за свой. Хората винаги се терзаят, когато работата касае това, което им принадлежи. *** -Обичаш ли ме, Анаами Дасс? – попитал Баба. -Не – чистосърдечно признал ученикът. – А Вие мен? -И аз теб – не. -Може би затова любовта ни не знае граници? – попитал Анаами Дасс и Баба се засмял.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
