Отдавна ме сърбят пръстите да споделя в писмо удивлението си от един човек.
Който вероятно е представител на цяла порода. С която не желая да имам пресечни точки повече.
***
Запознахме се благодарение на факта, че бях скъсала с дългогодишния си партньор и се бях отдала на денонощно търсене на мъж из нета. Основно в един сайт (любимият ми), в който се бяхме открили с бившия ми. Като че ли даваше най-добри резултати…
Както обичам да правя, изложих на показ всичко: хубави снимки и не чак толкова; подробна информация за това какво представлявам – по лични и чужди наблюдения; всичко, на което държа у партньора си…
Профилът ми бе един от най-детайлните не заради друго, а просто, за да не се налага на всеки да обяснявам каква съм. По този начин бях изчерпила една голяма част от досадните въпроси предварително. Оставаше интересната част…
Така и стана.
Хората, които нямаха какво да ми кажат, пускаха флиртове, които автоматично изтривах или блокирах подателите. Останалите се опитваха да скачат според летвата. Някои успяха…
Това е историята на първия успял…
***
Няколко кратки реплики, зад които прозира игрив ум. Добро боравене с изразните средства, бърза реакция, снимки, показващи нелоша външност…
Хайде в скайп!
Няколко реда и направо на телефона. Говорим около час. Постепенно ми се разкрива една твърде любопитна личност. Интересна работа, която харесва, живее в един от най-мечтаните градове на света, изпитва привързаност към родината и някак опитва да е на двете места едновременно. Пътува често и навсякъде – разказва увлекателно. Сам е. Имал е дълга връзка, но е приключил с нея.
Идеален?
Предлага да се видим веднага.
Ах, колко вълнуващо!
Защо не? Какво толкова? Каква полза от дългия подбор и пресяването на всеки кандидат? Харесва ми. Това е важното. Срещата не хапе. Ако не ми допадне на живо – махам се.
Приемам.
Изкъпвам се припряно. Сравнително лек вечерен грим с добре подчертани очи и съблазнителни устни. Косата – естествено разпиляна, намачкана с фиксатор – сякаш след бурни мятания и… готова за още.
Навън е студено, а в мен е жега. Нахлузвам дънки и тънка блузка с доволно дълбоко деколте. Гърдите ми са подчертано заоблени и една част от тях е разкрита почти невинно в улейчето на деколтето…
Ресторантът е наблизо. Закъснявам с 25 минути, но съм се обадила да предупредя.
Откривам го с поглед в дъното на залата – на малка маса зад една колона.
Изправя се и така ме дочаква да пресека целия ресторант. Подава бавно ръка, усмихва се сърдечно и загадъчно.
Много по-красив е от очакваното! Какви очи! Тъмни и магнетични. Сладко лице – някак по детински. Хубави устни и пак усмивка – от която блика радост и увереност.
Е, не е висок, колкото ми се искаше, и тялото му е някак набито, широко…
Не е важно това.
Да видим как ще се развият нещата…
Говорим много – за всичко. Гласът му е пристрастяващ. Много мъжки, леко басов, леко мелодичен и мъничко разглезен.
Колко е приятно да ме гледа в очите! А аз… всъщност не съм откъсвала поглед от неговите!
Помня тази вечер с очите, от които не мога да се отделя. С абсолютно безинтересното обкръжение и абсолютно интересния мъжки екземпляр пред мен…
Нямаше начин да не се изчукаме. Просто бях потънала в него. Нямаше значение какво ще си помисли за мен и дали не си унищожавах шансовете за бъдеще с него…
Поканих го вкъщи.
Убедена съм, че знаеше какво искам.
В тъмната дневна, с огромна панорама към планината, застанали пред прозореца – два силуета, а вътре нагонът напира да разкъса черно-бялото, за да изригне пред лицето на дремещата нощна Витоша…
Уплаших се.
Изотзад ръцете му, вече не така уверени, бързо шарят по талията, гърба, ръцете, раменете, врата ми. Плъзва ги напред по гърдите, пъхва едната под блузката, дърпа сутиена надолу и грабва хищно плътта…
Не. Недей!
Не ме похищавай!
Не искам така! Създаваш ми усещането за употребявана вещ, обречена на безмилостно извърляне после! Не.
Ако ме искаш, ще почакаш. Трябва да знам, че ще извлека максимума от теб!
Не само ти от мен…
Отблъсквам го. Той ме държи все по-здраво. Отново опитвам да го отделя от себе си. Още по-силно стиска. Преди да разбера, пъргаво шмугва ръка в панталоните ми между краката. Как да скрия колко съм възбудена? Къде да дяна всичката влага? Той изохква, притиска се в мен. Ясно чувствам твърдината в панталоните му. Впил се е в мен откъм гърба ми, прави характерни движения с таза си… и сякаш никога няма да мога да се освободя от тази хватка!
Събирам цялата си воля и заговарям със сдържан тон. Обяснявам му, че няма да правим секс тази вечер. Млъквам и чакам.
Той отпуска хватката. Ще си тръгва вече.
О, не! Извърта се и пак ме сграбчва! Внимателно го избутвам…
Тази игра продължава още известно време, докато накрая той разбира, че доброволно няма да се дам.
С едва прикрита кисела физиономия се оттегля от бойното поле.
И двамата сме превъзбудени, тръпнещи, с отворени фибри. Но незадоволени.
Доволна съм само от едно – успях да овладея положението. Така е по-интересно. Убедена съм, че следващия път ще имаме какво да си покажем в по-пълна степен…
Затварям вратата след него.
Сама съм в тъмното.
Влагата отдолу не изчезва. Сърцето ми подскача още… Искам…
Искам мъж. Сега!
През нощта кого мога да намеря?
Този, когото напуснах съвсем скоро?
Човекът, когото зачеркнах от живота си?
С когото правих толкова вълнуващи неща. С когото – разбрах – няма как да изживея живота си.
Какво пречи?
Прясно разделени сме. Още топли…
Звъня.
Не спи.
Пил е.
Чака ме.
Грабвам чантата и излитам.
Ах, колко хубаво!
Продължението – в следващата история…
