Устремила съм се в нощта към мъжа, когото напуснах с идеята да е завинаги. Устремила съм се без да зная, че 2 месеца по-късно отново ще бъда негова жена и отново ще вярвам…
Сега отивам само да се изчукаме, защото отвътре дере недовършеността, побърква ме… Или поне така си мисля в момента.
Подхваща ме още от стълбите на тъмната къща.
Бърка в бикините – мокротата го вади от равновесие.
В хола ме съблича бързо и почти грубо. Без осветление.
Мята ме като парцалена кукла. Наслаждавам се на нагона, на страстта, която го гори. Адреналинът блика от върховете на пръстите му, от дрезгавия шепот в тишината, от настръхналите косъмчета по цялото му тяло.
Не продължава дълго. Но ме е омаломощил напълно. Той – сякаш не е свършвал изобщо…
Спим в нашето легло, както преди.
Продължава да не прикрива желанието си към мен.
Внимавам да не се поддам на изкушението да забравя всичко, заради което го зарязах. В този момент съм уязвима – когато ме гледа с копнеж, говори сладки думи, държи ме здраво, сякаш никога повече няма да поиска друга…
Правим секс още и още. Той е все така напрегнат, несигурен, желаещ…
Вече е светло. Току-що сме свършили за пореден път – телефонът ми звъни. Мъжът от предната вечер. Търси продължението.
Не мога да говоря сега.
Обаждането извиква най-гадното у мъжа ми. Става непоносим. Ревнува агресивно.
Принуждава ме да разкажа в детайли за човека от снощи.
Боже, какъв манипулатор е!
С ловки еквилибристики успява да ми внуши, че онзи не е за мен. Че само ще ме използва няколко пъти и ще ме зареже, защото аз всъщност не съм това, което търси… И по-точно – аз съм всичко онова, което не би искал да му се случва, с изключение на секса.
Убедена в истинността на чутото, вдигам телефона и обяснявам на човека, че не ставаме един за друг. Той е като попарен на другия край на линията.
Разбирам, че харесването е било взаимно, но думите на моя мъж кънтят в главата ми и не й дават да мисли!
В края на разговора човекът е обиден, а аз – гузна. Въпреки това държа на тезата си. Така приключваме.
Но не задълго.
Два дни по-късно, след поредното доказателство, че си губя времето с мъжа ми, решавам да потърся отново онзи човек.
Срещаме се в малко кафене. Обяснявам накратко колебанията си. Той ме опровергава и разговорът тръгва гладко и сладко. До момента, в който се изпускам, че съм била с мъжа си междувременно.
Тук той става, плаща сметката, с едва докарано кавалерство ме дочаква пред вратата на заведението и под унищожителния му поглед чувам сбогуването с мен. И виждам гърба, отдалечаващ се бързо по тротоара.
Колко съм бясна на себе си!
Глупаво, неконтролирано поведение от моя страна! Как можах да се изтърва?! Какво ми става?!
Треперя от негодувание, че съм послушала мъжа си, а не себе си, че действам като хлапачка, непознаваща основните принципи на човешките взаимоотношения…
Паля колата и потеглям бавно. Защото не зная точно какво, но зная, че трябва да направя нещо.
И правя най-простото.
Обаждам му се. Извинявам се искрено, моля го да прости нелепото ми поведение.
Той е леден. Предлагам да покажа колко го харесвам. В гласа му се поражда любопитство. Не го държа в напрежение: „Ела да ме изчукаш”.
Няма нужда от повече подкани.
2 часа по-късно се виждаме у нас.
Целувка на вратата. Мирише хубаво. Сграбчва ме по средата на хола. За секунди съм гола.
Той продължава с дрехи, което малко ме учудва. Мярва ми се съмнение, че може да е притеснен от тялото си.
Съблича се чак в тъмния ъгъл при леглото…
Има за какво да се притеснява.
В полуосветеното пространство тялото му белее и се очертават най-непривлекателните форми, които бих могла да си представя в този момент.
Никога не съм стояла гола пред мъж с толкова грозно тяло. Къси буревидни крака, непропорционално дълги ръце, огромен гръден кош на фона на главата, почти липсващ врат, широк ханш… Но най-неприятната част са огромните издатъци подкожни тлъстини около талията – набъбнали настрани, сякаш мехури в магмата на стичащ се вулкан.
Извъртам глава настрани и започвам да си повтарям: „Човекът не е виновен, не е виновен – това е природата! Може би е изпитание, за да получа онова, което търся. Вероятно е прекрасен любовник и уважаващ жена си мъж. Тялото му няма значение…” .
Но вече малка буца е заседнала в гърлото ми. И още няколко по пътищата на възбудата…
Започвам чисто технически да извършвам секс.
Не ми се беше случвало отдавна. От апогея на суингърските времена.
Целувките не са лоши, но само това. Ръцете му са потни и на подскоци се движат по кожата ми. Прави ми френска. Искам да му отвърна със същото и се насочвам надолу, но спирам озадачена…
Възможно ли е толкова бързо да се е изпотил? Тази неприятна миризма, идваща отдолу, ме връща в стартова позиция. Не. Не е пот. Това е небрежно измиване в добрия случай.
Толкова ли е трудно да се измиеш щателно преди да предложиш органа си на някого?
Няма фелацио, а и защо да продължавам изобщо нататък?
Поглеждам го скрито. Не е лош човек, симпатяга. Нищо, че е с грозно тяло и миришещ атрибут.
Да видим как ще се държи нататък…
Изключително посредствен, постен, стандартен, скучен, лишен от емоция секс, в който той свършва 2 пъти в рамките на 20 минути.
Почивка.
Леко смутен, обещава, че след нея ще има по-добро продължение.
Сядаме около масата. Пием вино. Споделям, че когато поемам алкохол, задръжките ми безотказно падат една по една…
И какво прави той? Долива неспирно в пълната ми чаша, да не би да остана жадна…!
Колко прозрачно…Забавлява ме.
Виното свършва. Започва сексът.
Защо ли не помня нищо от третия път?
И защо ли вече знам, че сладката физиономия, дълбокият поглед и умелото боравене с фразите не застраховат срещу неприятни изненади?
Знам и че интелигентното излъчване не означава добри намерения. Иначе нямаше да гледа да ме напие, за да получи това, което иска, нали?
Припомних си, че маса и легло са два коренно различни свята. И успехът в единия, спокойно може да бъде провал в другия.
Спомням си с погнуса за този случай. Част от нея е и към самата мен.
