Актьорът Бойко Кръстанов:

8
Добави коментар
Venishka
Venishka

Автор: Яна Донева

Той е само на 22 години и вече играе главна роля в тв сериал, а само допреди месец бе студент в Театралната академия. Бойко Кръстанов обаче набра скорост и влезе в кожата на най-бързо развиващия се образ в “Стъклен дом”- Дани. Извън театъра и сцената обича футбола, хубавата музика и мечтае да се занимава с екстремни спортове. Не се страхува от реформата, реалист е и не храни излишни илюзии по отношение на бъдещето си като актьор.

Бойко, май “Стъклен дом” е летящият старт, за който всеки млад актьор мечтае?

Надявам се да е така и да ми помогне участието в сериала. Ясно ми е, че театрите са в криза, има съкращения, няма пари и това е шанс за мен да ме видят. Като се има предвид, че и директорите вече не идват да гледат спектакли в НАТФИЗ и да избират актьори за трупите си, то със сигурност си мисля, че имам късмет.

Но не е ли коварно да пробиеш с тв сериал, вместо със силна роля в театъра?

Не се притеснявам. Моите амбициите така или иначе са свързани с театъра.

Нещо затруднява ли ви при изграждането на този доста сложен образ?

Затрудняват ме ситуациите, в които Дани изпада. На него за два месеца му се случиха толкова неща, които се случват за един човешки живот. Иначе не го чувствам далеч от себе си, и не ми се налага да се подготвям специално за снимки. Не мога да кажа, че се припокриваме, но още, четейки сценария, чувствах, че мога да го направя, знаех и как би реагирал той в дадена ситуация. Предизвикателствата чисто актьорски са големи.

А срещите със Стефан Данаилов, Юлиан Вергов и Елена Петрова предизвикателство ли са?

О, приятно е, разбира се. Гледам да го приемам като нормален процес, без да мисля кой е отсреща и какво име е той в професията.

Заснемането на интимните сцени във филма с Радина Кърджилова смущаваха ли ви?

Е, да, естествено има притеснение, но ние сме си говорили преди това с Радина, че по-добре да превъзмогнем притеснението, за да не изглеждаме нелепо пред камерата. Уж се обичат, а ги е срам да се пипнат и да се целунат. Абсурдно е и искахме да го избегнем. Всичко правехме бързо, защото снимките са по график, няма време за много дубли, така че е имало и сцени, които не съм харесвал как се получават. Винаги може и повече, но времето все не стига.

Ето, че за кратко време доста сте научили за професията, но “приземяването” сега ли дойде, на снимачната площадка в реален работен процес или още в НАТФИЗ?

Първо не съм съгласен, че в НАТФИЗ ни помпат със самочувствие и илюзии, или поне проф.Здравко Митков не го е правил. За четири години в Академията не съм видял такива хора, които се мислят за нещо повече отколкото са. Напротив, истинското слизане на земята става в 3-4 курс, когато стъпиш на сцена и разбереш що за занаят е това. Нашите преподаватели са ни държали на земята през цялото време, за което сме им благодарни.

А кой ви насочи към театъра?

Сам. В 9 клас се записах в една школа към НАТФИЗ и тогава реших като завърша да се пробвам. Слава Богу приеха ме от първия път. Но лошите перспективи никога не са ме обезсърчавали, никога не съм си мислил, че ще го правя за пари. Ако искаш да печелиш, стани банкер, не актьор. Нямам илюзии в тази посока. Реалист съм и знам, че с театър не се забогатява. Но това си личи и по броя на кандидатстващите, а те намаляват с всяка година, защото искат професии за пари. Все по-малко са хората, които правят изкуство заради самото изкуство.

А чувствате ли се като секс символ?

Не съм го усетил, не мисля за това. Спират ме по улиците, но няма истерия, няма фенки или нещо необичайно.

Как се виждате след 10 години?

Надявам се да се занимавам с театър. Всъщност се надявам да съм щастлив. Засега мисля само за България. Естествено съм мислил и за чужбина, но тук ми харесва, добре ми е.

Ролите, до които мечтаете да се докоснете?

Искам да ми се случи да играя в голяма шекспирова драма. “Еквус” на Питър Шафър е другото заглавие, в което с радост бих се пробвал, но може би чак след години биха се получили адекватно тези роли.