Съвършенството и изяществото на градината в източен стил е постигнато благодарение на традиции, които датират от преди повече от 3 000 години.
Първоначално японската градина е проектирана като място за съзерцание и медитация – идеалното кътче за интелектуално бягство от ежедневието.
Японската градина се състои от разположени стъпаловидно елементи, които символизират важни естествени елементи като вода, планини и гори. Използвани са сдържано по-прости растителни форми.
Malus floribunda (Декоративна ябълка)
Предпочита слънчево място, до полусянка и добре отцеждаща се почва. Цъфти с красиви, бледорозови цветове, излизащи от червени пъпки през април и май. Този облак от ефирни цветове закрива почти напълно дребните, светлозелени листа. Не достига много голяма височина.
Образува малки, златисти плодчета, подобни на круша, се запазват често и през зимата, в по-меките климати.
Това елегантно декоративно дръвче е идеално за градска среда.
При засаждането се слага допълнително почва с добре изгнила тор. В периода на покой, се почиства от изсъхнали и изкривени клони.
Съчетава се добре с клематис, седум, галантус и т.н.
Cyrtomium fortunei (Циртониум фортуней)
Тази вечнозелена папрат вирее най – добре на сянка и полусянка. Изисква средно богата, но с голямо количество хумус и добре отцеждаща се почва.
Има характерни черни стебла и светлозелени, широки листа.
Почвата под растението не бива да изсъхва. Има особено атрактивен растеж нагоре. Почиства се през пролетта от изсъхналите клони.
Camellia japonica „Elegans“ (Японска камелия „Елеганс“)
Вирее добре на частична сянка. Изисква влажна, добре отцеждаща се киселинна почва. Цъфти април и май.
Този буйно растящ вечнозелен храст с формата на анемония, цъфти през цялата пролет с тъмнорозови цветове. Листата са лъскави и плътни. Те са идеална защита за рано цъфтящите многогодишни видове в градината. В по-сурови климати може да се отглежда в контейнер, който да се внася у дома при нужда.
Трябва да се пази от внезапни сутрешни застудявания, когато има вече образувани пъпки, както и от силен вятър. Пресушаването на почвата може да доведе до опадване на цветните пъпки.
Използвайте балансиран течен тор за подхранване в средата на пролетта и после отново през юни. Насипвайте добре изгнили листа и кори от бреза около растението всяка година. След като прецъфти, подрежете клонките са по-компактна форма.
Ginkgo biloba (Гинко билоба)
Гинко билоба е един от най-добре известните примери за “живо изкопаемо”.
Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Дървесината му е много лека и мека.
Младите дървета често са високи и тънки, с нарядко разположени клони, короната става по-широка с възрастта. Листата са плоски, ветриловидни, двулобни, с радиални жилки, без средна, разделяща на симетрични половинки, жилка. Широки са 5-8 см, с дълги (7-8 см) дръжки. Приличат на листата на папрата Венерин косъм (англ. Maidenhair fern) откъдето произхожда и популярното в английския език название на Гинко билоба – Maidenhair Tree. През есента листата стават ярко жълти, след което опадват за 1 до 15 дни, понякога за много кратък интервал от време (1-2 часа).
В японската градинска композиция могат да бъдат използвани още: Acer palmatum, Rhododendron Blue Diamond Group, Ginkgo biloba, Wisteria, Abelia x grandiflora, Aucuba japonica, Magnolia x soulangeana и др.
