Понякога се уморявам от звука на собствения си глас. И решавам да дам почивка на вятърните мелници. И на себе си…
Затова днес ще дам думата не на себе си – а на една дзен-будистка притча, една бургаска поетеса и една рок-легенда.
Между тези три отделни послания има нещо много общо. Надявам се всеки от вас да успее да стигне до него сам.
Да потегляме!
ПРИТЧАТА:
Прочут воин дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
– Учителю, кажи ми: съществуват ли наистина раят и адът?
– Кой си ти? – попитал Хакуин.
– Аз съм воин от личната гвардия на великия император.
– Глупости! – отсякъл Хакуин. – Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд.
– Охо! – рекъл Хакуин. – Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата. При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
– Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Воинът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
– А сега знаеш другата половина – казал учителят. – Ти отвори портите на рая.
…
ПОЕТЕСАТА:
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Петя Дубарова, “Доброта”
А накрая и…
РОК-ЛЕГЕНДАТА:
Tags: Ад, дзен, доброта, легенда, поетеса, порти, притча, Рай, рок
