150-килограмовият Томас Уотс даде всичко от себе си, но не можа да вземе титлата на “червеновратата бабичка” Барбара Брасуел в състезанието по пльоскане по корем в яма с животински тор в Ийст Дъблин, щата Джорджия.
Около 10 000 кореняци американци от южните щати се събират всяка година в Ийст Дъблин, Джорджия, за да демонстрират какво според тях е да си свободомислещ гражданин на велика сила. Гордите селяндури, наричани “червени вратове” (rednecks – б.р.), си организират цял куп странни надпревари, които обаче, както твърдят, ги карат да се чувстват свободни, без да се срамуват от това, което са.
Средата на юли е славно време за една от стотиците култури, от които е изтъкана американската нация и които са фундаментът на единствената останала в света велика сила – реднекс, или “червените вратове”.
Така от повече от 120 години вече се наричат бедните бели фермери от южните щати. Тъй като предците на повечето от тях са били от северните части на Европа, тенът им е твърде блед и лесно се зачервяват от слънцето. Вратовете им направо стават морави, докато копаят на полето или се ровят по двигателите на очуканите си стари пикапи.
От десетилетия терминът реднек се използва повече за описание на простоват южняк с бирено шкембе, подаващо се изпод лекьосана карирана риза без ръкави, с оредели почернели зъби и със странни разбирания за лична хигиена. Тези US селяндури обаче са горди със себе си – че държат много на приятелите си и че никога не изневеряват на жените си.
Обикновено си избират последните сред братовчедките си, и то докато още са едва напъпили тийнейджърки. За честта им редовно се млатят по баровете. Въпросните жени все са бременни, ходят боси, по мокри от пот тениски на голо и по изрязани от стари кирливи дънки шорти, от които стърчат половината им задни части.
Типичният реднек живее в каравана, яде алигаторски мръвки, а телевизионната му антена е стъкмена от телена закачалка за дрехи и фолио. Не може да се оплаче от липса на развлечения – целогодишно ходене на лов, стреляне по улични лампи и пътни знаци, гледане на кеч борби и на ралита с огромни камиони, слушане на кънтри (местния попфолк – б.р.)и очакване на месечните социални помощи от правителството.
Върхът на забавленията обаче са годишните “Реднек игри”. Те се организират от 1996 г. като олимпийска пародия, след като префърцунени журналисти от Вашингтон не спираха да се шегуват, че тогавашната олимпиада в Атланта, щата Джорджия, щяла да се провали, защото се организирала от “червеноврати”.
“Олимпийските” селяндурски дисциплини включват: вадене със зъби на свински крачета от кофа с вода, плюене на динени семки, мятане на тоалетни седалки по четки за чистене на WC-та, пльоскане по шкембак в яма с животински тор, “серенада” с подмишница, гмуркане в контейнери с боклук и др.
Звездата на турнира, започнал както подобава – с палене на “олимпийски” огън с факла от празни канчета “Бъдуайзър”, беше 8-годишният Обри Матюс от Брейзълтън, Джорджия. Той защити миналогодишната си титла в “серенадата” с подмишница, като изпълни сърцераздирателно кънтри баладата “Мери си имаше малко агънце” с протяжни “пърдящи” звуци.
Чужденец – англичанинът Мартин Саустър (24 г.), пък стана шампион в дисциплината със свинските крачета. Мартин извади цели 7 само за 20 секунди от ведро с вода, без да се удави. Стратегията му била да захапва крачето за “пръстите”.
Участниците в знаменателното събитие дадоха различни отговори какви са критериите, за да си истински американски селяндур:
– да се наливаш непрекъснато с евтина, но ледена американска бира;
– да мислиш, че да “заредиш” миялната машина, значи да накараш жена ти да се натряска с “Лунна светлина” (виж карето);
– да си убеден, че двойни въздушни възглавници значи да качиш жената и тъщата в колата едновременно;
– да мислиш, че на фондовата борса има сергии;
– тоалетната ти хартия да е с номера на страниците;
– да вярваш, че гениталии е името на някоя италианска авиокомпания;
– преди да си направиш вана с мехурчета, да изядеш три паници боб с десетина люти чушки.
Селяндурски евъргрийни
Репертоарът на състезателите по надсвирване с неприлични звуци изпод мишница е родил през годините няколко безспорни евъргрийна в стил кънтри от южните американски щати:
“Как да ми липсваш, ако първо не си отидеш?”
“Няма да я водя на кучешки боеве, щото може и да ги спечели.”
“Толкова е непоносимо без теб, че все едно си тук.”
“Ако те бях застрелял, когато исках, вече щях да съм излязъл от затвора.”
“Жена ми забягна с най-добрия ми приятел, още ми е мъчно за него.”
“Ти си причината децата ни да са толкова грозни.”
“Ставаш все по-хубава… след всяка бира.”
“Никога не съм спал с грозна жена, но съм се събуждал до няколко.”
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
