Секс, суинг, спомени, разкази, истории…

Бурята отмина…

… в морето. Но не и тази между нас.

Скарахме се за глупости и ми се прииска да споделя какъв е той в моите очи…

Вярвам му, че държи на мен. Защо ли? Защото търси мнението ми, харесва компанията ми.
Не вярвам, че ме обича. Защо? Защото не е всеотдаен.

Вярвам, че съм му удобна: хубава, с прилично IQ и ръст, вкус, обноски, самостоятелна, сексуална, изненадваща, разнообразяваща ежедневието.

Бих искала да вярвам, че е готов да прекара живота си мен. Но, за съжаление, съм сигурна, че не е така.
Нима не знае, че жените не могат без това? Не усеща ли, че шибаната сигурност е най-важното след началния избор – искреният избор, който всяка от нас прави чрез флуиди, после импулс, после разум… И когато всичко върви добре, идва сигурността. Винаги.
Кълна се, че няма жена, която да не си умира за доза сигурност от мъжа-избраник. Сигурност като това да знае, че мисълта за нея се е пръкнала в първата секунда след изнервящата бизнес среща.
Сигурност като това да знае, че в 95% от случаите ще предпочете нея за бридж партньор и в 100% – за суинг партньор.
Сигурност като това да знае, че той брани честта й безусловно. И когато прозвучи солена забележка по неин адрес, той решително или пък дипломатично я навира обратно там, откъдето е дошла.

Женското измерение на сигурността…
… е тиран – не дава свобода за грешки…
… е любов – дарява всичко… когато е задоволено…
… е нещастие – когато му обърнат гръб…
… е необходимо зло – иначе нямаше да сме жени.

Знае ли той, че не мога да работя, не мога да спя, не мога да дишам нормално, когато е потъпкал сигурността с една лоша дума?
Дали се досеща, че ме захвърля във вакуум? Където хаосът сграбчва съзнанието ми… Изстисква го.

Знае ли колко щастлива би могла да ме направи едничката хубава дума?
И знае ли колко по-трудно й вярвам след всяка кавга?

Знае ли, че още го искам, за да седна да пиша това?
Искам от него.
Искам него и от него.

Не, тук не свършва историята…

Защото не съм разказала какъв е той в моите очи.

Кое е първото, което си представям сега? Първото нещо у него?

To be continued…

Устремила съм се в нощта към мъжа, когото напуснах с идеята да е завинаги. Устремила съм се без да зная, че 2 месеца по-късно отново ще бъда негова жена и отново ще вярвам…

Сега отивам само да се изчукаме, защото отвътре дере недовършеността, побърква ме… Или поне така си мисля в момента.

Подхваща ме още от стълбите на тъмната къща.

Бърка в бикините – мокротата го вади от равновесие.

В хола ме съблича бързо и почти грубо. Без осветление.

Мята ме като парцалена кукла. Наслаждавам се на нагона, на страстта, която го гори. Адреналинът блика от върховете на пръстите му, от дрезгавия шепот в тишината, от настръхналите косъмчета по цялото му тяло.
Не продължава дълго. Но ме е омаломощил напълно. Той – сякаш не е свършвал изобщо…

Спим в нашето легло, както преди.

Продължава да не прикрива желанието си към мен.

Внимавам да не се поддам на изкушението да забравя всичко, заради което го зарязах. В този момент съм уязвима – когато ме гледа с копнеж, говори сладки думи, държи ме здраво, сякаш никога повече няма да поиска друга…

Правим секс още и още. Той е все така напрегнат, несигурен, желаещ…

Вече е светло. Току-що сме свършили за пореден път – телефонът ми звъни. Мъжът от предната вечер. Търси продължението.

Не мога да говоря сега.

Обаждането извиква най-гадното у мъжа ми. Става непоносим. Ревнува агресивно.

Принуждава ме да разкажа в детайли за човека от снощи.

Боже, какъв манипулатор е!
С ловки еквилибристики успява да ми внуши, че онзи не е за мен. Че само ще ме използва няколко пъти и ще ме зареже, защото аз всъщност не съм това, което търси… И по-точно – аз съм всичко онова, което не би искал да му се случва, с изключение на секса.

Убедена в истинността на чутото, вдигам телефона и обяснявам на човека, че не ставаме един за друг. Той е като попарен на другия край на линията.
Разбирам, че харесването е било взаимно, но думите на моя мъж кънтят в главата ми и не й дават да мисли!
В края на разговора човекът е обиден, а аз – гузна. Въпреки това държа на тезата си. Така приключваме.
Но не задълго.
Два дни по-късно, след поредното доказателство, че си губя времето с мъжа ми, решавам да потърся отново онзи човек.
Срещаме се в малко кафене. Обяснявам накратко колебанията си. Той ме опровергава и разговорът тръгва гладко и сладко. До момента, в който се изпускам, че съм била с мъжа си междувременно.
Тук той става, плаща сметката, с едва докарано кавалерство ме дочаква пред вратата на заведението и под унищожителния му поглед чувам сбогуването с мен. И виждам гърба, отдалечаващ се бързо по тротоара.
Колко съм бясна на себе си!
Глупаво, неконтролирано поведение от моя страна! Как можах да се изтърва?! Какво ми става?!
Треперя от негодувание, че съм послушала мъжа си, а не себе си, че действам като хлапачка, непознаваща основните принципи на човешките взаимоотношения…
Паля колата и потеглям бавно. Защото не зная точно какво, но зная, че трябва да направя нещо.

И правя най-простото.

Обаждам му се. Извинявам се искрено, моля го да прости нелепото ми поведение.

Той е леден. Предлагам да покажа колко го харесвам. В гласа му се поражда любопитство. Не го държа в напрежение: „Ела да ме изчукаш”.
Няма нужда от повече подкани.
2 часа по-късно се виждаме у нас.
Целувка на вратата. Мирише хубаво. Сграбчва ме по средата на хола. За секунди съм гола.
Той продължава с дрехи, което малко ме учудва. Мярва ми се съмнение, че може да е притеснен от тялото си.
Съблича се чак в тъмния ъгъл при леглото…

Има за какво да се притеснява.

В полуосветеното пространство тялото му белее и се очертават най-непривлекателните форми, които бих могла да си представя в този момент.
Никога не съм стояла гола пред мъж с толкова грозно тяло. Къси буревидни крака, непропорционално дълги ръце, огромен гръден кош на фона на главата, почти липсващ врат, широк ханш… Но най-неприятната част са огромните издатъци подкожни тлъстини около талията – набъбнали настрани, сякаш мехури в магмата на стичащ се вулкан.

Извъртам глава настрани и започвам да си повтарям: „Човекът не е виновен, не е виновен – това е природата! Може би е изпитание, за да получа онова, което търся. Вероятно е прекрасен любовник и уважаващ жена си мъж. Тялото му няма значение…” .
Но вече малка буца е заседнала в гърлото ми. И още няколко по пътищата на възбудата…
Започвам чисто технически да извършвам секс.
Не ми се беше случвало отдавна. От апогея на суингърските времена.
Целувките не са лоши, но само това. Ръцете му са потни и на подскоци се движат по кожата ми. Прави ми френска. Искам да му отвърна със същото и се насочвам надолу, но спирам озадачена…

Възможно ли е толкова бързо да се е изпотил? Тази неприятна миризма, идваща отдолу, ме връща в стартова позиция. Не. Не е пот. Това е небрежно измиване в добрия случай.

Толкова ли е трудно да се измиеш щателно преди да предложиш органа си на някого?
Няма фелацио, а и защо да продължавам изобщо нататък?

Поглеждам го скрито. Не е лош човек, симпатяга. Нищо, че е с грозно тяло и миришещ атрибут.

Да видим как ще се държи нататък…

Изключително посредствен, постен, стандартен, скучен, лишен от емоция секс, в който той свършва 2 пъти в рамките на 20 минути.
Почивка.

Леко смутен, обещава, че след нея ще има по-добро продължение.

Сядаме около масата. Пием вино. Споделям, че когато поемам алкохол, задръжките ми безотказно падат една по една…
И какво прави той? Долива неспирно в пълната ми чаша, да не би да остана жадна…!
Колко прозрачно…Забавлява ме.

Виното свършва. Започва сексът.

Защо ли не помня нищо от третия път?
И защо ли вече знам, че сладката физиономия, дълбокият поглед и умелото боравене с фразите не застраховат срещу неприятни изненади?
Знам и че интелигентното излъчване не означава добри намерения. Иначе нямаше да гледа да ме напие, за да получи това, което иска, нали?
Припомних си, че маса и легло са два коренно различни свята. И успехът в единия, спокойно може да бъде провал в другия.

Спомням си с погнуса за този случай. Част от нея е и към самата мен.

Отдавна ме сърбят пръстите да споделя в писмо удивлението си от един човек.
Който вероятно е представител на цяла порода. С която не желая да имам пресечни точки повече.

***

Запознахме се благодарение на факта, че бях скъсала с дългогодишния си партньор и се бях отдала на денонощно търсене на мъж из нета. Основно в един сайт (любимият ми), в който се бяхме открили с бившия ми. Като че ли даваше най-добри резултати…

Както обичам да правя, изложих на показ всичко: хубави снимки и не чак толкова; подробна информация за това какво представлявам – по лични и чужди наблюдения; всичко, на което държа у партньора си…
Профилът ми бе един от най-детайлните не заради друго, а просто, за да не се налага на всеки да обяснявам каква съм. По този начин бях изчерпила една голяма част от досадните въпроси предварително. Оставаше интересната част…

Така и стана.

Хората, които нямаха какво да ми кажат, пускаха флиртове, които автоматично изтривах или блокирах подателите. Останалите се опитваха да скачат според летвата. Някои успяха…

Това е историята на първия успял…

***

Няколко кратки реплики, зад които прозира игрив ум. Добро боравене с изразните средства, бърза реакция, снимки, показващи нелоша външност…

Хайде в скайп!

Няколко реда и направо на телефона. Говорим около час. Постепенно ми се разкрива една твърде любопитна личност. Интересна работа, която харесва, живее в един от най-мечтаните градове на света, изпитва привързаност към родината и някак опитва да е на двете места едновременно. Пътува често и навсякъде – разказва увлекателно. Сам е. Имал е дълга връзка, но е приключил с нея.

Идеален?

Предлага да се видим веднага.

Ах, колко вълнуващо!

Защо не? Какво толкова? Каква полза от дългия подбор и пресяването на всеки кандидат? Харесва ми. Това е важното. Срещата не хапе. Ако не ми допадне на живо – махам се.

Приемам.

Изкъпвам се припряно. Сравнително лек вечерен грим с добре подчертани очи и съблазнителни устни. Косата – естествено разпиляна, намачкана с фиксатор – сякаш след бурни мятания и… готова за още.

Навън е студено, а в мен е жега. Нахлузвам дънки и тънка блузка с доволно дълбоко деколте. Гърдите ми са подчертано заоблени и една част от тях е разкрита почти невинно в улейчето на деколтето…

Ресторантът е наблизо. Закъснявам с 25 минути, но съм се обадила да предупредя.

Откривам го с поглед в дъното на залата – на малка маса зад една колона.

Изправя се и така ме дочаква да пресека целия ресторант. Подава бавно ръка, усмихва се сърдечно и загадъчно.

Много по-красив е от очакваното! Какви очи! Тъмни и магнетични. Сладко лице – някак по детински. Хубави устни и пак усмивка – от която блика радост и увереност.

Е, не е висок, колкото ми се искаше, и тялото му е някак набито, широко…

Не е важно това.

Да видим как ще се развият нещата…

Говорим много – за всичко. Гласът му е пристрастяващ. Много мъжки, леко басов, леко мелодичен и мъничко разглезен.

Колко е приятно да ме гледа в очите! А аз… всъщност не съм откъсвала поглед от неговите!

Помня тази вечер с очите, от които не мога да се отделя. С абсолютно безинтересното обкръжение и абсолютно интересния мъжки екземпляр пред мен…

Нямаше начин да не се изчукаме. Просто бях потънала в него. Нямаше значение какво ще си помисли за мен и дали не си унищожавах шансовете за бъдеще с него…

Поканих го вкъщи.

Убедена съм, че знаеше какво искам.

В тъмната дневна, с огромна панорама към планината, застанали пред прозореца – два силуета, а вътре нагонът напира да разкъса черно-бялото, за да изригне пред лицето на дремещата нощна Витоша…

Уплаших се.

Изотзад ръцете му, вече не така уверени, бързо шарят по талията, гърба, ръцете, раменете, врата ми. Плъзва ги напред по гърдите, пъхва едната под блузката, дърпа сутиена надолу и грабва хищно плътта…

Не. Недей!

Не ме похищавай!

Не искам така! Създаваш ми усещането за употребявана вещ, обречена на безмилостно извърляне после! Не.

Ако ме искаш, ще почакаш. Трябва да знам, че ще извлека максимума от теб!

Не само ти от мен…

Отблъсквам го. Той ме държи все по-здраво. Отново опитвам да го отделя от себе си. Още по-силно стиска. Преди да разбера, пъргаво шмугва ръка в панталоните ми между краката. Как да скрия колко съм възбудена? Къде да дяна всичката влага? Той изохква, притиска се в мен. Ясно чувствам твърдината в панталоните му. Впил се е в мен откъм гърба ми, прави характерни движения с таза си… и сякаш никога няма да мога да се освободя от тази хватка!

Събирам цялата си воля и заговарям със сдържан тон. Обяснявам му, че няма да правим секс тази вечер. Млъквам и чакам.

Той отпуска хватката. Ще си тръгва вече.

О, не! Извърта се и пак ме сграбчва! Внимателно го избутвам…

Тази игра продължава още известно време, докато накрая той разбира, че доброволно няма да се дам.

С едва прикрита кисела физиономия се оттегля от бойното поле.

И двамата сме превъзбудени, тръпнещи, с отворени фибри. Но незадоволени.

Доволна съм само от едно – успях да овладея положението. Така е по-интересно. Убедена съм, че следващия път ще имаме какво да си покажем в по-пълна степен…

Затварям вратата след него.

Сама съм в тъмното.

Влагата отдолу не изчезва. Сърцето ми подскача още… Искам…

Искам мъж. Сега!

През нощта кого мога да намеря?

Този, когото напуснах съвсем скоро?

Човекът, когото зачеркнах от живота си?

С когото правих толкова вълнуващи неща. С когото – разбрах – няма как да изживея живота си.

Какво пречи?

Прясно разделени сме. Още топли…

Звъня.

Не спи.

Пил е.

Чака ме.

Грабвам чантата и излитам.

Ах, колко хубаво!

Продължението – в следващата история…