Лято е – сезонът на дините и блясъкът на кристалите, а силиконът се люлее по площадите. Времето за отдих и почивка; времето за плаж и планина; времето за село, вила и чужбина. В българската действителност обаче последното изречение е само някаква мечта, която се отнася за над 60% от българските граждани, които и тази година няма да усетят нито свежият планински въздух, нито полъхът на морския бриз. Тогава пък какво да кажа за почивката в чужбина, която изглежда пък съвсем немислима.
Със сигурност няма да си почиват и полицаите, ама те какво са виновни, че началниците им ги юркат да прибират пеперудки, да разбиват глави, врати и да ги снимат за вечерните новини? Ама стига съм ви занимавал с полицаите – пуснете си радиото в колата, цъкнете на новините, пуснете си сутрешния блок, разтворете някой вестник и ако не откриете достатъчно информация за „вашата полиция“, пуснете си „Код Криминално“.
Но да се завърна в сезонът на дините и пъпешите. Ако имах възможността, ако можех да си позволя, щях да си отпочина далеч от морския бряг, примерно на планина, сред природата, тишината, свежият планински въздух, зеленината. И разбира може ли да отида на почивка и да не си „открадна“ поне един ден без истеричните новини за „Бойко и другите“, пресконференциите на Цецо Цветанов и калабалъка в БСП! Ех, мечти, мечти…
