(Сем. Liliaceae — Кремови) височина: 25 — 30 см, цъфтеж: V — VI
Известни са 10 вида, разпространени в Испания, Франция и Португалия, наричани още див зюмбюл. Създадени са културни форми с разнообразни багри и срокове на цъфтеж. Луковицата е едногодишна, без люспи, с различна форма и големина до 12 см. От нея израстват розетка от тесни заострени листа и едно или повече цветоносни стъбла, завършващи с 10 — 15 звънчевидни цвята, събрани в рядък грозд. Има форми със сини, розови или бели цветове. Растенията завършват вегетацията си през юли. Засаждат се през септември на дълбочина 8 — 10 см и на разстояние 15 — 20 см. Луковиците са студоустойчиви. Към почвата и изложението ендимионът не е взискателен, но не понася засенчване. През вегетацията изисква достатъчно влага и торене всяка година, каквото се прилага при луковичните цветя. На едно място може да остане няколко години. Големите луковици сами се разделят, като растенията образуват красиви групи. При сгъстяване се изваждат и се разделят. Луковиците не се пресушават. Съхраняват се на проветриво място при температура 20°С. Те не понасят механични наранявания и лесно се нападат от гъбни болести.
След като се приберат за съхраняване, третират се веднага с 0,2%-ов разтвор на фундазол за 30 минути. Размножаването на ендимиона се осъществява чрез дъщерни луковици и семена. Семеначетата цъфтят на 3-тата — 4-тата година след засяването. Ендимионът е подходящ за цветни петна и скални кътове. Може да се използва за форсаж през зимата.
