Good Food | 25.08.2010
Не, той не е разкъсван между работата и любимите си хора. Не му се налага и да прави избор между тях. За късмет това са най-обичаните му неща, които 100% Запълват времето му, а и той на 100% им се отдава. Богомил Грозев е едно от младите, но запомнящи се лица на bTV Новините. Спортната му натура личи и пред камерата – борбен, готов да търси истината докрай, истински представител на зодия Скорпион. Зад гърба си е натрупал доста опит като журналист – работейки в „Дарик“ радио, сп. „Тема“, в. „Сега“ и в. „Банкер“. Телевизията обаче безспорно е неговото призвание. Гостувахме в дома му, за да научим повече от кухнята на новинара… или по-скоро от дворното му барбекю.
– Опиши се с няколко думи.
– Обичам живота, природата, екстремните спортове. Уча се да плувам с каяк в бързи води. Някога се състезавах с уиндсърф, през зимата не пропускам да покарам и ски. Играя и волейбол, но напоследък никак не ми остава време – или съм с децата, или на работа…
Да си репортер е неблагодарна професия, как реши да се захванеш с това?
С журналистика се занимавам вече повече от 10 години. Истина е, че да си репортер е трудно, защото това занимание ти изяжда цялото време, но на мен ми харесва. Комбинацията от работата с хора, звук и картина е много интересна. Винаги съм правил предимно материали с икономическа тематика. Откакто съм в телевизията, имам възможността да се занимавам и с музика, както и да работя в ресора „Бедствия и аварии“.
– Трагедиите, които Виждаш отблизо, отразяват ли ти се?
– По-негативно ми влияят лошите отношения между хората. В работата човек привиква и става малко темерут. Опитва се да се абстрахира от самата случка, за да бъде и по-обективен в предаването на информацията. В интерес на истината и извън телевизията вече сме се нагледали на неприятни случки. Нещата, които виждам по-отблизо, не са толкова учудващи, че да ме дестабилизират като психика.
– Повечето репортери рано или късно стават водещи, ти имаш ли такива амбиции?
– За мен репортерстването е водещото звено в журналистиката. Дори някога това да се случи, не бих се отказал и от предаването от мястото на събитията, работата със звук и картина, за които вече споменах, че са ми приоритет.
– Кой е най-странният случай, по който си работил, и защо?
– Най-любимите ми репортажи са т.нар сторита, истинските истории на съществуващи хора. Един от най-вълнуващите случаи беше след наводнението в Цар Калоян, когато градът беше залят вследствие на скъсана дига на язовира. Хората бяха настанени да живеят във фургони. Тогава направихме дълъг материал за една баба, която също беше останала без дом. Явно нещата наистина са били много трогателни, защото хората започнаха да й пращат дрехи, пари, храна. Имаше такива, които искаха да й построят нова къща. Това е нещо, което може да те разчувства! В крайна сметка се оказа, че бабата все пак има роднини – син, който просто я беше изоставил. Жената явно много я болеше от това, защото не искаше въобще да го споменава.
– Кога си се чувствал наистина полезен?
– Ако си спомняте на Карандила, над Сливен, имаше туристи, които бяха затрупани и блокирани в местността от голямото количество паднал сняг. Няколко дни правехме репортажи оттам. Опитахме се да пробием нагоре с високопроходими автомобили. От Гражданска защита нямаше и следа. Тогава закъсалите хората приемаха нас като единствено спасение. Беше много вълнуващо и в същото време много отговорно! Именно в такива случаи чувствам най-голямо удовлетворение от работата си, когато знам, че хората разчитат на мен, било то и само за да чуят правдива информация.
– Мислиш ли, че истината е важна?
– Не само е важна, но е и задължително условие. На това уча и децата си. Дори и да не е приятна, тя не трябва да се спестява.
– Какво би променил в света около теб?
– Иска ми се хората да са по-добри и да гледат по-позитивно на живота и нещата, които правят, както и да вярват в тях.
– А какво би оставил същото?
– Емоциите на хората – те са най-важните, особено тези на децата.
– Разкажи ни повече за семейството си?
– Обикновено четиричленно семейство. Синът ми Теодор е на 1 година и 10 месеца и отскоро ходи на ясла. За щастие тази сериозна част от развитието си приема много добре.
Дъщеря ми Антонина тази година ще е 6 първи клас – също много сериозно начинание. Жена ми Кристина е най-любимият ми човек. По стечение на обстоятелствата и тя в момента се занимава с телевизия, иначе в Щатите е завършила „Холивуд колидж“ и е работила в киното, в продукции като „Бързи и яростни“ и „Машина на времето“.
– Важна ли е романтиката В семейния живот?
– Задължителна е. Състои се най-вече в малките жестове. Доколкото ми позволява физическото време, съм романтичен и аз. За съжаление в XXI век ежедневието е много забързано и често желанието е много по-голямо отколкото възможностите.
– Остава ли ти време да готвиш?
– Да. Аз, така да се каже, съм тесен специалист по месото. Всички други неща прави жена ми, която готви божествено. Тя има и много добро креативно кулинарно мислене -измисля си неща, които винаги се оказват вкусни. Това, към което се стремим вкъщи, е да ядем храни, доколкото може чисти и здравословни. Стараем се да купуваме хубави зеленчуци, стремим се да внасяме на трапезата си предимно биологични храни. Моите родители често ни обвиняват, че се престараваме в това отношение. Вярно е, че ние едно време сме яли всичко, но тогава нямаше толкова генномодифицирани продукти.
– Какво правиш през свободното си време?
– 99% се занимавам с къщата и двора. Доста неща си правя сам и обичам да се занимавам с това. Сигурно за някои ще прозвучи странно, но след като къщата беше готова (б.а., Боги живее в Бояна в съвсем новопостроена къща, дворът на която все още дори е в ремонт), външната канализация съм я правил аз. Монтирам си сам мивките, тоалетните, первазите…
– Вярваш ли в съдбата?
– Определено вярвам в нея, както и вярвам, че всеки човек малко или много сам си я пише. Всичко зависи и от вярата ти в това колко си сигурен в нещата, които правиш, и колко ги искаш.
– От какво имаш нужда в дома си и без какво спокойно можеш да живееш?
Иска ми се да кажа, че мога да мина без телевизор, но май не мога (смее се). Жалко е това, че хората четат по-малко, отколкото гледат телевизия. Единственото, без което не мога, е семейството ми. Мисля, че бих могъл да се лиша от всичко останало.
– Ето го и традиционния ни въпрос. Ако ти си ястие, какво ще е то?
Добре маринована и поднесена с мераклийски приготвени зеленчуци и добре изстудена бира свинска пържола.
Стр. 90 – 91, 92 – 93
