Публикувано на 04. Sep, 2008 от екип на Здраве и Красота в Глава и мозък
Древните гърци, римляни и египтяни носели т. нар. сълзите на бога за късмет, съобщава в-к Стандарт. Така те наричали кехлибара.
Любовта към втвърдената дървесна смола с аморфна структура датира от хилядолетия. За владетелите в античния свят са били приготвяни дълги нанизи от дребни парченца кехлибар, които носели късмет на притежателите си и можели да се поставят незабелязано под дрехите им.
Гърците наричали кехлибарите електрони или слънчево злато. От това название произлиза и думата “електричество”. Смята се, че биополето, което произвежда кехлибарът, е благоприятно за болести като мигрена, стомашни проблеми, бъбречни и стомашни неразположения. Алхимиците дори го стривали на прах и давали като лекарство срещу полудяване.
Въпреки че в продължение на векове кехлибарът е почитан като божество, качествата му останали дълго време необясними за хората. Известен е фактът, че той помага за обмяната на веществата и носи късмет на собственика си при дълъг контакт с него.
Още от древността жълтеникавите плочки, напомнящи цвят на жълъд, са били обикнати от владетелите на древен Египет и Рим.
Поради енергийната си и лечебна сила растението минерал било свързвано с божествените сили на природата. Най-старите сведения за историята на кехлибара датират от Х век пр.Хр., когато той е могъл да се намери по крайбрежието на Северно и Балтийско море. Мистичните и защитни качества на кехлибара бързо го превърнали в предпочитан материал за направата на украшения, заедно със слоновата кост. Жреците на фараоните го използвали за приготвянето на лечебни отвари, а по-късно и съвременната медицина открила чудодейните му качества.
Снимка: Michael Rhys
Етикети: главоболие, здраве, кехлибар, мигрена
