Продуцентите искат евтини и послушни творци!…
– Какво се случи, господа сценаристи?
Калин Терзийски: – Продуцентите на предаването ни поставиха неприемливи условия на работа: всички да пишем едно и също нещо и така скеч по скеч. Разбира се, отказахме. Това е нелепо изискване, което неминуемо ще породи напрежение и вражда в сценарния екип.
Емил Йотовски: – Това е все едно в един футболен отбор да плащаш само на човека, вкарал гол. Няма да има извеждащи пасове, всеки ще си къта идеите и ще саботира другите. Така се руши отбор. Така всичко ще стане “Пълна свинщина”.
К.Т.: – Втората основна причина да напуснем е смяната на формата на предаването. Започва да се усеща липсата на свобода и затъването в клишета. „Пълна лудница” започна да се занимава с пародия на политика и политици, да се търсят претупани смешки с новините от деня, което според нас е грешка.
– Какво ще стане сега с предаването? Мислите ли, че у нас има телевизионни сценаристи от вашата класа? Е. Й.: – Има, но са много малко. С няколко хиляди по-малко от популярните фолк певици. По-малко от футболистите в националния отбор . С други думи, по-малко от 20 души. Говорим за добрите сценаристи в забавните формати. Нагледали сме се на огромни сценарни екипи, които се дънят. В България нивото на разбиране за работата на сценаристите е все още на количествен признак.
Повечето продуценти си мислят, че като направят конкурс, на който ще се явят хиляда човека и от тях като изберат двайсет, вече имат добър сценарен екип. Това са грандомански дивотии. Първият сезон на „Пълна лудница”, когато предаването набра инерция и скечовете ни имаха по над сто хиляди гледания в Интернет, го правехме само трима сценаристи.
К.Т.: – Смятам, че предаването, в чието създаване участвахме с толкова енергия, ще загуби от нашата липса. Естествено, остават прекрасните актьори, гримьори, художници, монтажисти, но ги няма сценаристите. Все пак ние създавахме образи като Фолкпевиците, Венета Знайкова, Грабовски, Пичът който мрази майните, Мутресите, Спартанците от 2 и 200, Тиган Звездев, Пияниците от Часът на татко, Майор- подполковник Егаси Костов и кой ли още не…
Никак не е хубаво да виждаш, че към творците има отношение като към случайни хора, които не бива да отстояват позициите си. Явно има изискване да са евтини и послушни, а не да са качествени.
БЛИЦ
07/09/2010
