Гениалният Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. Много автори считат произхода и детството на Гауди като разковниче на професионалното му развитие. Страдащ като дете от ревматични проблеми, Гауди прекарвал времето си в разходки сред природата. Обездвижването, от което често страдал, изострило способностите му за наблюдение и възприятие.
Самият той, на по-късен етап от живота и кариерата си споделя, че вдъхновението му, разнообразието от идеи и нестандартните решения са заимствани именно от природата. Всяко негово творение – къща, фонтан или пейка, са различни от всички останали, имащи свой собствен стил и облик.
По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания.
Строежът на храма е започнат през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Подновен е отново през 1954 г. и последното нещо което се знае около този проект е, че идеята е той да бъде завършен около 2026 г. В чест на стогодишнината от смъртта на гения. Гауди влага в проекта на Саграда Фамилия повече от 40 години, като през последната избира са свой дом една къщичка до храма. Архитектът замисля неоготическата църква, за да изрази своята възвишеност и теория за символични структури.
Ексцентричният гении е погълнат до такава степен в живота си, че са известни моменти, когато парите не са му достигали и той е разпродавал имущество, та дори просил пари и от приятели. За да засили още повече уникалността си и поради спецификата на сградата и нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му и неговите инструментите. През 2006 г. къщата-музей, в която се пази умалено копие на машината, се намира в подножието на Саграда Фамилия.
Каса Батийо е домът на семейство Батийо и е реконструиран по проект на Гауди в периода 1904 – 1906 г. Намира се на Пасео де Грасия – един от престижните булеварди в Барселона. В момента, част от къщата все още е частна собственост и посетители се допускат срещу входна такса и само на първите два етажа.
Сградата има едно основно стълбище, което води към дома на г-н Батийо, и едно „задно” стълбище, заедно с асансьор, които водят към другите етажи и домовете на останалите обитатели. Всяко ъгълче е уникално и принадлежи точно на тази къща. На последния етаж има едно стъкло, което с някакъв вид холограма е изобразен самия Гауди, който те приветства на влизане и ти маха за „сбогом” на излизане. Фигурата се вижда само от определен ъгъл.
На покрива има нещо уникално – море, затворено в кула. Това помещение е конструирано с такава акустика, че човек едва се осмелява да диша. В средата има нещо като фонтанче, от което излиза съвсем малка, но плътна струйка вода, която пада върху нещо метално, осветено от лампа, която отразява разливащата се вода по тавана. Само след няколко секунди имаш чувството, че виждаш морето, а това, което ушите ти чуват е кроткото разливане на вълните по плажа.
Домът на семейство Аматийер е построен в периода 1898 – 1900 г. Свободно отворена за посетители, но само до стълбите за първия етаж. Къща като никоя друга.
Каса Мила или “Ла Педрера” е построена в периода 1905-1910г. по поръчка на богатия индустриалец Pere Мила.
Фасада на сградата от пръв поглед изглежда обикновена в сравнение с морската приказка, разказана на фасадата на Каса Батийо, но това е само на пръв поглед. Ако се вгледате по-внимателно ще установите, че условието за уникалност отново е спазено. Комините и стълбите към покрива са превърнати в многоцветни сюрреалистични скулптури.
Смъртта на великия гений е нелепа и дори никой не разбира, че това е той. Блъснат от трамвай през 1926 година, Гауди толкова прилича на просяк, че никой не го разпознава. Това сякаш засилва все повече славата му, а звездата му започва да свети все по-ярко. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото.
