Evolution
« -: Септември 06, 2010, 09:23:27 »
Точка в пространството е без измерение. При поява на движение тя създава линия – първо измерение. При движението на права линия се получава двуизмерима равнина. Движението на равнината перпендикулярно на себе си води до получаване на фигурата от трето измерение – куб. При движението на куба се получава т.н. фигура тесаракт, която има четири измерения. Тесарактът е получен от пространственото движение на осем куба в едно, той е в постоянно движение, в него всяка страна е куб, но и кубът от своя страна е малък тесаракт.Човешкият живот протича в три свята: физически, духовен и Божествен. Физическият свят на човека се намира в третото измерение и е видим, останалите светове са невидими за човека и се намират в съответните по-високи измерения. Между духовния и физически свят съществува четириизмерим свят. Той е мост и същевременно граница за материята и духа, за видимото и невидимото. Тази особена област се нарича Астрал. Тя прониква едновременно във физическия и духовния свят. Духовният свят на човека протича в по-високо от десетото измерение, Божественият свят е реално неизмерим.За всяко едно измерение съществува координатна система, чрез която се определят координатите на интересуваща ни фигура, плоскост, права, точка-обект или енергиен свят. Всеки един измерим свят е врата към следващия по-високо измерим свят. Това, което не може да се види и обясни в единия, може лесно да се види и обясни в другият по-висок свят. Единственото първоначално проникване в обширните многоизмерими полета на световете се осъществява посредством мисълта на човека, след което идват теоретичните научни методи и технически средства. Проникването в дадено измерение и неговото разбиране става посредством ограничаването му в координатна система на по-високо измерение, при което то придобива определена форма, която се намира в постоянно движение. Самото движение се дължи на разумността, която е в него, не съществува движение вън от нея. Следователно от вида на движението, по това в каква линия, плоскост или фигура се проявява то, ние можем да правим изводи за степента на развитие на неговата разумност.Аналитичната геометрия, като раздел от математиката, е научната основа за разглеждане въпросите за измеримостта на световете. Равнинната Декартова правоъгълна система /фиг. 1/ определя положението и координатите на фигурите от второто измерение – квадрата АВСД. Пространствената Декартова координатна система /фиг. 2/ определя положението и координатите на фигура от третото измерение. Ограничаването на част от пространството чрез две координатни системи, една от които е имагинерна/фиг. 3/, води до получаването на нова координатна система /фиг. 4/, посредством която можем да разгледаме фигура от четвъртото измерение – тесаракт – и напълно да определим координатите на фигура от третото измерение – куб. С уточнение: трябва да сме в постоянно движение по върховете на новата координатна система.В пространствената Декартова система, ако разглеждаме куба като геометрична фигура, можем да видим само три негови страни или да получим три негови координати – квадрати, останалите три са напълно неизвестни – те са от по-високо измерение.Ще разгледаме света от четвъртото измерение – Астралният, той служи за преход, връзка на нашия физически свят с другите по-високо измерими светове. В неговите седем подразделения се намират душите, напуснали физическите тела от Земята. В първите три подразделения / чистилището / се намират душите, които са в най-ниска степен на развитие. Тук се извършва тяхното т.н. пречистване от натрупаните им през земния живот грехове. В четвъртото подразделение са душите на хората, които са живели своя земен живот честно и справедливо. В последните три подразделения / първото небе / се намират пречистените души от първите три подразделения, от четвъртото подразделение и на малките деца – по обясними причини.Астралният свят е съвкупност от постоянно движещи се форми, цветове, чувства, желания и непрекъснато променящи се фигури, духовни същества от различно естество и неустойчиви създания. Чрез него и през него се извършва движението на душите “нагоре” и движението “надолу”, към третото измерение – физическия свят.Когато разгледаме физическия човек като жива геометрична фигура – куб в трето то измерение, виждаме само три негови страни. При влизане в четвъртото измерение, в света на тесаракта или в Астралния свят, ще видим всичките му страни. ”Триъгълникът и пирамидата представляват една малка отсечка от тесаракта, а кубът представлява едната страна на тесаракта. Как се проектират във вашия свят? Ето една малка отсечка. Значи горе, на туй поле ….. седи един цял невидим свят за вашето зрение”. – УчителятСъщевременно трябва да отбележим, че тесарактът като жива геометрична фигура е свързан с разумни същества, които могат да създават мъчнопреодолими условия за движение. Те могат да настроят против човека същества от по-ниските измерения, които ще ни създадат труднопреодолими препятствия по пътя на нашите изследвания. Как да постъпим в този случай? – Трябва да извършим движение за наблюдение на куба – физическия човек – в четириизмеримото пространство само от т. А към т. С и от т. С към т. ВiПри достигане на т. Вi можем да извършваме наблюдения от коя да е точка от върховете на новото координатно пространство /фиг. 4/, при това, в постоянно движение. Защо трябва да се извърши това движение, а не някое друго? – Нека т. А е едно живо същество, което иска да се прояви, т.е. да извърши едно разумно движение. Щом е изявило това свое желание, то се е свързало и е възприело мисъл от едно по-висше същество от т. Вi. Съществото от т. А започва движение към т. С, тя го привлича – образува се път, права в триизмеримия свят, тук условията за движение са благоприятни. При достигане на т. С след натрупани знания и опит се явява желанието да се продължи движението по правата АС, но по-далеч от т. С не може да се върви, там условията са други – непреодолими. Остава движението към т. Вi, към по-висшето същество. Всъщност преодоляването на пространствените бариери между измеренията става с движение перпендикулярно на по-ниското поле, свят. “Понеже тесарактът обема едно по-голямо пространство, гдето/където – б.а./ пресича физическия свят, в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Вследствие на бързината вие го схващате като права линия, само че пресича вашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А вие, като влезете в този свят, веднага се движите в кръгове, но с такава светкавична бързина се движите, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години. А вие можете да извървите този кръг в една минута, в една секунда.” – Учителят, 25.04.1923 г. За неподготвеното човешко същество от т. А е невъзможно директното движение към т.Вi по правата АВi, защото ще се сблъска с разумните същества от света на тесаракта – четвъртото измерение, където единственото възможно движение е подчинено на законите на Любовта.
Активен
Странник
« Отговор #1 -: Септември 06, 2010, 10:47:23 »
Evolution моите коплименти за материалите но имам малко забележки!Нищо лично към теб,но този който е писал материалите му се разминава физиката и геометрията в частност.1.Във физиката отдавна има математическо описание на 11 измерно пространство.2.В момента в който изберем точка в пространството – навлизаме в координатна система.Точката си има координати (x,y,z,t),респективно(x x’,y y’,z z’,t t’) при движеща се точка.3.За информационните полета не се отнасят понятията пространство и време,респективно скорост,информационното поле съществува едновременно във всички възможни измерения и вероятности.4.Информацията (Словото) организира енергията,която на свой ред определя материята.
Активен
Ако не ние -кой? Ако не сега – кога?
Evolution
« Отговор #2 -: Септември 06, 2010, 11:12:30 »
Странник, съгласен съм с теб. И се радвам, че повдигна така въпроса, за да може да се предизвика дискусия.Автора на темата е анонимен, но литературата която е използвал/а е следната:Л И Т Е Р А Т У Р А 1.Дънов.П., ”Новата мисъл” – изд. “Хелиопол”, 93г.2.Дънов.П., ”Началото на мъдростта” – изд. “Хелиопол”, 93г.3.Мургов.И.Д., ”Човек и дух” – София, 93г.4.Дочев.Х., ”Път към съвършенството” – София, 93г.5.Кисьов.И.”Наръчник на инженера” I част Математика – София, 93г.6.Бронштейн.И.Н., ”Справочник по математике”, Москва, 62г.
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #3 -: Септември 06, 2010, 11:36:53 »
А по-точно кои са тези 11 измерения?Имат ли нещо подобно на… наименования.. ?
Активен
Странник
« Отговор #4 -: Септември 07, 2010, 03:33:17 »
11-мерното пространство на ВселенатаПрез 1919 г. неизвестният математик Франц Калуза предполага, че четиримерното пространство-време, може да бъде допълнено с още 5 измерения. Целта на Калуза е да се даде едно обединено геометрично описание на силите известни по онова време гравитация и електромагнитизъм. Той открива, че много от ефектите на тези две сили могат да се опишат напълно като кривина на петмерно пространство-време. Също като Айнщайн той доказва, че ефектите на гравитацията се проявяват като кривина на четиримерното пространство-време. Идеята на Калуза за съществуването на пето измерение във всяка точка на пространството, като малък възел, който е толкова малък, че не може да се наблюдава директно.Частиците винаги следват винаги най-късото разстояние в петмерното пространство, но неговата проява в тримерното пространство е крива линия, която причиняват гравитационите и електромагнитните сили. През 1926 г. шведския физик Оскар Клайн обобщава петмерната теория на Калуза за квантовомеханичните явления. Той открива, че частиците могат да се идентифицират с особенни вариации на компактни възли в петото измерение на петмерното пространство. Днес квантовомеханичната теория, която използува повече от четири измерения, за да даде единно обяснение на силите в природата се нарича теория на Клуза-Клайн. Сега са известни четири физически сили. Най-доброто съвпадение между теория и експеримент е получено в пространството-време с 11 измерения. Всяка точка от пространството във всеки момент от време има много компактни седеммерни структури, които са твърде малки, за да бъдат наблюдаеми. Частиците се движат по най-късата възможна линия, която е права линия в 11 мерното пространство , но нейното изображение в тримерното пространство е крива линия. Движението на частиците се отклонява от тази крива линия, поради действието на четирите сили: гравитация, електромагнетизъм, силни и слаби ядрени сили.Изборът на 11-те измерения се подкрепя от теорията на свръхголямото обединение, наречена супергравитация. Едвард Уитен от Принстън доказа, че най-малко още 7 скрити измерения трябва да се добавят към четиримерното пространство-време, за да се обединят четирите фичически сили. Едно изненадващо предсказание на теориите за свръхгравитацията е, че всеки тип частица има суперсиметричен партньор. Може би много от тези частици съществуват във Вселената, но не са открити и досега. Някои от тези суперсиметрични частици са може би хипотетичните масивни чстици, наречени по-горе WIMPs (weak interacting massive paticles). Тяхното съществуване е предложено, за да обяснят дефицита на неутрино от Слънцето. Тези спекулативни хипотези е най-вероятно да нямат нищо общо с реалността.цитат от http://www.phys.uni-sofia.bg/eng/departments/astronomy/courses/ivanov/aph11.html
Активен
Ако не ние -кой? Ако не сега – кога?
Kery
Гост
« Отговор #8 -: Октомври 06, 2010, 11:01:48 »
Не, всъщност май те разбрах Т.е. над тази скорост времето започва да се движи в обратна посока. Защото когато честотата или скоростта расте – времето намалява и ако скоростта на светлината е предела, то над нея времето придобива отрицателна стойност. Идеята ми беше, че на много места слушам за прехода към 4-тото измерение, а всъщност, ако то е времето, значи не към 4-то, а към 5-то ще е прехода, ей едно такова объркване ми се стовари на главата…П.П. Надявам се, че някой ще ми обясни къде бъркам Даже в някои ченълинги съм чела, че точно към 5 измерност ще е прехода, но в повечето пише 4…което ми се струва нелогично, при положение, че 4-тата компонента е времето…
« Последна редакция: Октомври 06, 2010, 11:14:42 от Kery »
Активен
Kery
Гост
« Отговор #10 -: Октомври 06, 2010, 11:54:30 »
Според нашите сетива ние си живеем в 3 измерения и имаме време като 4-то такова за да измерваме динамиката на промените около нас.Ако допуснем че преминаваме в 4-то измерение излиза че или ще имаме друго сетиво за времето или ще го възприемаме като поредния визуален ефект.От там нататък логически ще надникваме в 5-то измерение каквото и да е то.Ако допуснем обаче че са имали в предвид преминаване в 4 -то измерение като степен на развитите и еволюция – нещата са коренно различни вече.Да не забравяме че в човешкия геном „дремят“ над 70% неактивни възможности и комбинации.Допускам че това вече значи-всеки от нас ще развие екстрасензорни способности присъщи за единици досега хора… телепатия,телекинеза и т.н.Ами…незнам..ние и сега си имаме усет за времето, зависими сме от него – стареем… Ето тук описват 9 измерения:Деветте измерения на съществуванеОт великото Нищо, което няма форма или продължителност – произлязла една единствена точка.Това е азът, който носи безкраен потенциал, който още не се е проявил и превърнал в качество. Това в съществуване в нищото на пространството, представено от една единствена точка или място.Жизнеността на единствения аз поражда резониращ пулс, който разстяга точката, докато се отрази в своята собствена субстанция, за да стане аз съм. Tака създава измерение в пространството. Това измерение има дължина, но няма ширина или височина. То се означава с линия, и е Първото Измерение.Когато това, което отразява или се отразява се разглежда в по-висша перспектива, тогава се създава повърхност – Второто Измерение, което има дължина и ширина, но няма дълбочина. Още в древността било изобразявано като триъгълник.Чрез „преместване“ на осъзнание над дължината и ширината, се ражда Трето Измерение – това е на дълбочината , която осигурява стабилност на формата. То се изобразява като триъгълник върху квадратна основа и изразява концепцията за форма, която се ражда от една единствена точка, точка в нищото на пространството.Представата за дистанция създава Четвъртото Измерение – измерението на трайността, което наричаме време. Времето дава продължителност, в която формата може да се прояви и развие. физическият свят съществува в Четвъртото Измерение, макар, че създава усещане, че е вън от времето. Символ на Четвъртото Измерение е пирамида.Петото Измерение е съзнанието, което е отвъд и извън материята и няма продължителност, но и действа и се променя чрез измерението на времето. Именно посредством съзнанието човек осъществява своя избор.Шестото Измерение е душата. То е измерение на творчеството. Не съзнанието е извор на творчеството, а душата. Съзнанието е процес, през който творчеството може да се насочва, моделира и оформя.Седмото Измерение е духът, който е субстрат без форма, но намира израз и облагородява опита чрез формата. Той е първичният разум, който създава формата.Осмото Измерение е Ни-Щото, от което произлиза първичния дух. В Китай го назовават Дао. Индииците – „Великата Тайна“.Има и следващо измерение, в което се събират всички измерения. Деветото Измерение е Земята: централната точка, средата на осемте измерения. Тя е мястото, в което всички измерения се проявяват едновременно. Това измерение се изобразява в древната символика като два взаимозависими триъгълника – единият насочен нагоре, а другия надуло, всеки с точна над своя връх и с око в средата.http://occultism.hit.bg/book/9izmerenia.htmНезнам, аз може би прекалено рационално подхождам, но това наистина са разминавания, които не мога да не отбележа…П.П. Според някои дори в 6-тото измерение ще навлизаме… И ако вярвам на това описание, то излиза, че може би е по-вярно, ако предположим, че притежаваме съзнанието, закоето говорят… уфф…този научен подход, който иска всичко да е точно и ясно ще ме умори някой ден
« Последна редакция: Октомври 06, 2010, 12:02:41 от Kery »
Активен
Kery
Гост
« Отговор #12 -: Октомври 06, 2010, 12:49:27 »
Разликата е само в понятията и какво се влага в тях.И точно това те обърква Kery.Мда, де, именно, освен, че „измерение“ мени смисъла си, то и в ченълингите информацията е различна, което води до още по голямо объркване. Ако намесим и струнната теория, според която измеренията са 10, вече става голямо мазало Добре, ще попитам по друг начин: Според вас каква е разликата между езотеричните измерения и чисто математичните…дали има разлика изобщо?Според вас в кое измерение сме в момента и в кое измерение трябва да идем след прехода? И това измерение, в което сме сега, ако е 3-то, то не отговаря на математичните или изобщо физичните представи. Дори тези езотерични измерения, които копирах от друг сайт ми се струват по-логични и съвпадащи с физиката…Дано не почвам да дразня с въпросите си…просто искам да знам къде ще ходим последно – в 4-то, в 5-то или в 6-то измерение?
Активен
shining_star
« Отговор #14 -: Октомври 06, 2010, 13:24:14 »
Има ли значение? Като отидеш там ще видиш. Нали не смяташ, че ще отидеш там съвсем неподготвена…и няма да знаеш къде си и какво да правиш…Ние и тук, в това измерение, идваме отчасти неподготвени…но носим известен опит от миналото…който, дори и да не го помним, го има някъде в нас. Вече не стои въпроса да се знаят нещата на теория. Така мисля… Преди стотина години науката официално казваше, че атома е най-малката неделима частица. Ако някой оспорва това, се обявява за луд.Е, и какво?…сега трябва ли да кажем: „това е 3то, или 4-то, или 5-то измерение?“…ще приличаме на онези учени…лично моето мнение е да не се занимаваме с теоретични постановки, а да прилагаме на практика това, което знаем.
Активен
